ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (965.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (965.)

  По-малката от двете ми щерки в осем и трийсет тази сутрин ми роди внук. Не искам да си представя, че този мой човек, въоръжен до зъби, ще умира за такава измислена работа, като демокрация или щастие на доверчиво племе, което едва ли подозира, че лицемерът-банкер и политик не от благи чувства праща танкове и самолети, бомби и ракетни установки с лазерно насочване от Космоса просто ей тъй, само за да направи щастлив глупака на хиляди мили от луксозното си свърталище. – Аноним (1947)

  18 avg. 2008

ТРУПАЩИТЕ ОРЪЖИЕ 

Каква е тази световна глупост
купища оръжия идиотски да трупат?
Искаш ли мир, готви се за война*
ечи от незапомнени времена.

И като че ли не виждат,
и като че ли не знаят,
че даже един вирус
може мамицата им да разкатае,
че една настинка,
една кашлица дори
може армия, въоръжена до зъби, да умори.

И генералът – 
наглед тъй величествен, достоен и смел,
който пред войските се перчи като петел,
е в действителност един кръгъл простак.

И някой трябва да му го каже все пак!
Понеже войничето, натикано в строя,
е по-възвишено не да загива в боя,
а да умира от обич и да губи сила
в прегръдките жарки на своята мила.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited on 28 apr. 2022

_____
* Сентенция от ерата на Древния Рим. Бел.м., tisss.