ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (964.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (964.)

  Да не са илюзиите и любовта, животът е суета и печал, много печал.– Аноним (1947)

  14 maj 2008

ВИРТУАЛНО НЕПОЗНАТИ 

Нищичко не знам за теб, а и ти – за мене;
в делничната сива дреб те чета смутено.

Скучен влачи се денят с делничните драми
и ги виждам да стоят пред монитора си двама.

Сякаш е край мен сега най-добрата фея,
аз пък – дяволът с рога, току-виж се влюбя в нея.

Виртуален свят, уви! – хванати сме в мрежа,
Интернетът ще заври виртуално нежен

и защо ли да не спрем сладкото безумие:
аз към тебе, ти към мен, само думи-думи?

Като прелетни ята думи полетяха
някъде накрай света да си търсят стряха,

да си мисля цели дни ти с какви очи си
и с какво пък ме плени, че за теб си мисля.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, editet on 27 apr. 2022