.jpg)
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (960.)
– Пух, какво е любовта?
– Това, което означава всичко за теб – отговори Мечо Пух.
– А до края ли продължава? – попита Прасчо.
– Не – отвърна Пух, – продължава по-дълго, защото тя е безкрайна!
– И значи тя е по-велика от всичко? – попита пак замислен Прасчо.
– Не Прасчо, пак не разбра; ти си по-велик, щом обичаш, тя те прави такъв! – Алън Милн
(1882-1956), из "Мечо Пух"*
Днес, 8 април 2018 година, заради Възкресение Христово реших да си
позволя лукса да заобичам ГЕРБ, ген. Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Цецка Цачева,
Главния прокурор на Република България, банкерът г-н Левон Хампарцумян, Иво
Инджев, Ахмед Доган, Меглена Кунева, Лютви Местан, Росен Плевнелиев и
всички-всички онези обаятелни образи от родните медии и политическия ни цирк,
които иначе са ми органически противни – мерна ли ги на телевизионния екран,
изключвам телевизора и излизам на балкончето да изпуша поне една цигара за
успокоение на нервите, като нормален българин по потекло, душа и непримирим
дух.
Драги сънародници – най-обикновени граждани на България, братя по участ! Можем ли поне от днес да заобичаме своите разединители, както сами себе си обичаме, че и повече да ги обичаме в днешния християнски Велик празник, да ги обичаме – въпреки поразиите, които сториха, както ни е завещал Богочовекът Иисус, тъй че да се обединим заради духа на Българската нация? Дали можем!
Христос Возкресе!
БЕЛЕЖКА ОТ ДНЕШНИЯ РАЗПЕТИ ПЕТЪК:
Авторът, докато копираше текста по-горе, с опита от преживените дотук почти 75 години – и особено въз основа на загубите, които лично той, но и като нация сме преживели от повече от 1300 години от основаването на Българската държава, реши, че в критични исторически периоди нацията ни е губила винаги, когато разединителите помежду нас са надделявали, и обратно – когато сме имали идея, цел и достойнството да се обединим, сме били непобедими, отечеството ни е процъфтявало.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар