ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (959.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (959.)

  Празникът на Божественото минава през лудост, и това е най-сигурен начин да се усетим жизнени, именно защото сме грешни от глава до пети. – Аноним (1947)

  09 maj 2013 

УЦЕЛЕН

А трънчето в скореца май се влюби,

но той, уви! – съвсем е пощурял:
нали е Май, преследва пеперуди,
че не е лек и мъжкият ни хал.

Една, че втора… песнички измисля
за всяка женска, както си е ред,
обезумял от страст, им се натиска,
демек – преследва ги като поет.

И Старата гора е ужасена

от думи непристойни за любов –

единствен сякаш в цялата Вселена

на любовта е отреден за бог.

Тъгува трънчето и лей сълзички
по този луд, същински перушан –
покри се с бледорозови звездички,
превърна се, по-точно, в цъфнал дрян.

Хлапак един от дряна си отряза

чатал за прашка с бобени зърна

и там с едно-единствено наказа

скореца, и накрая, ей го на!

Лежи уцелен право във сърцето

под вейките на цъфналия храст

и ще лежи навярно там, додето

престане да бленува, както аз.

Мъжът, надникне ли в моминска пазва,

за безразсъдства втурва се готов,

но всяка лудост тежко се наказва,

когато става дума за любов.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 21 apr. 2022