Случващото се днес в Украйна е резултат от всеобщото нехайство и целенасочена наглост от страна на политическия елит в Европа. – Аноним (1947)
15 oct. 2004
КАКВО СИ БЪБРЯТ ФИЛОСОФИТЕ (1.)
Дитрих Шваниц* цитира Берлинска версия на латинската сентенция Сogito ergo sum (Мисля, следователно съществувам):
Седя си вътре и ям кнедли, изведнъж се хлопна. Мисля, чудя се, дивя се, изведнъж дръпвам вратата, излизам навън и гледам. И кой стои там? Аз сам.
Кнедли, от чешкото knedly, е ястие от картофи, сготвени с месо и подправки във вид на извадени от вряла вода топчета, залети обилно с мазнина и оваляни в запържения сухар (галета). Толкоз за кулинарията. Демек, много добро ядене ял умникът-веселяк. Това е "философия" с намигване към човека. Шваниц отбелязва, че Сократ, Платон и Аристотел "оборват представата-клише за философа като мъдър, поживял си човек. Сократ е шегаджия и площаден оратор", ползва присъщи на софистите похвати, бих добавил: С логически фокуси лишава от увереност опонента, когото сетне докарва до състояние да преглътне всякакво обяснение, което му поднесе Сократ с дидактично и учтиво снизхождение. Трик на демагозите от всички епохи. Възприетото за истина до момента се оказва – и това е целта на Сократ! – глупост или безсмислица. И немският професор Дитрих Шваниц прави блестящия извод: "Началото на всяка философия е лишаването от увереност".
"Съмнявай се и всичко сам проверявай", приет на въоръжение като водещ девиз, евреинът Маркс (1818-1883) заема от Рене Декарт (1596-1650). Декарт пръв в Европа отваря дума за съзнанието като субект, нещо самостоятелно действащо, изправило се срещу света – обект на размишленията му. И според мен – рожба на родителите си, пришълци в осемхилядолетния Пловдив, този личен девиз на Маркс отнема правото на всякакви крайни мнения. Всичко е относително, всичко може да бъде по различни еталони оценявано, независещо само от обективните си качества, но и – в по-голяма степен, зависимо от субективната гледна точка на оценяващия субект.Това е начало на рационализма. Космосът вече не е онова монолитно цяло, Небесна твърд, ами се оказва подчинен на нашите човешки, субективни и неточни или неустановени твърдо, винаги допускащи съмнение... представи.
Томас Хобс (1588-1679)** говори вече за причинно-следствената зависимост между нещата. Волята, според Хобс, не е онзи свободно реещ се дух, а резултат от Страх и Жажда, изключващи авторитета Бог в мнението ни за общество и държава. Човекът е едно неспокойно, преследвано животно, изпитващо постоянен страх, че някой ще му отнеме запасите за живот. Homo homini lupus est (Човек за човека е вълк). Човекът е самотно същество, сам срещу всички; поради страха си от Смъртта сключва договор, вид неписано споразумение с други самотни човеци, т.нар. Обществен договор.
Държавата е чудовище, властващо над нравствеността, Държавата
всъщност не се съобразява с морала. И този факт, ако се съглася, е ужасен за
мен – пловдивчанина: все пак осемте хилядолетия цивилизация пари под босите ми
нозе на лаик в сферите на философията! Но цивилизация, според мен, значи степен
на доверие към човека, колкото и лицемерно да изглежда, повтарям: към човека от
страна на Властта.
Откровение на Томас Хобс: Обществото винаги възприема
логиката на победителя за нравствена. Което е кощунство, особено ако си
преживял част от живота си в някой от тоталитарните режими: болшевизъм,
фашизъм, нацизъм, див лъже-социализъм-комунизъм, ислямска държава на
фундаменталистите, мафия, дълъг низ крепящи се върху деспотизъм и терор
"освободителни" или "прогресивни" движения, основани върху
лихварство, търговия с наркотици, нефт, петрол, оръжия, женска плът, идеи за
връщане към величието на някоя затънала в руини империя и прочие идиотщини.
Противникът, когато е победен, неизменно е обявяван за неморален.
Което също е тесногръдие именно защото обобщава наедро, без да се интересува от
детайлите на реалния живот. Иде ми на ум нещо от живота на Ърнест Хемингуей:
Как да си обясня с думи прости, че ярко изявеният Ърнест Хемингуей (1899-1961),
ироничният Ърнест Хемингуей, храбрият освободител на парижкия луксозен хотел
"Риц" от нацистите, изпитва респект и неподправени най-приятелски
чувства единствено към Езра Паунд (1885-1972), който Езра Паунд е апологет на
нацизма?!
Рене Декарт (1596-1650)
Животът е далеч по-многообразен от сухата теория. Мое си размишление: Та какво се оказва, приема ли теоретизациите от Рене Декарт насам? Изключвайки Господ Бог, затъваме в тресавището на субективизма, където вече всичко всичко е възможно. Да, виждал съм го този нафукан надпис "Всичко е възможно"лепнат върху таблото пред клиента; таксиметровият шофьор по този приятно ехиден начин ви предупреждава да очаквате всичко относно цената на превоза. Чудесно!
Всичко е възможно, усмихват се циниците (в кофтия смисъл на думата); даже си го носят като мартеница на ревера и го демонстрират с поведението си в общественото пространство и у нас, както и навсякъде по света – гърлите на чалгата; изявените ни футболни примадони; корумпираните политици; наперените мутри; платени от Сорос или някоя фондация с благи намерения: философстващите по медиите заплатени от чужда някоя си фондация гласовити чиновници на информационния слугинаж у нас. Всяка подлост може да ни бъде представена като изключително Добро за нацията, за човечеството, като последен писък на разкрепостения морал "в името на прогреса" и прочие красоти.
Бележка от 2007 г.
От новинарската емисия на БНТ миналата вечер научавам, че в осемдесет и осмата си година издъхнал Богомил Райнов (1919-2007), та вероятно и по този повод въртяха филма "Бялата стая" по негов сценарий с обаятелния Апостол Карамитев (1923-1973) от Бургас. Срещал съм неведнъж Апостол Карамитев покрай Докторската градина зад Народната библиотека "Кирил и Методий", когато съм се прибирал към студентската си квартира в кв. Герена, това – около 1967-1968 г. Обикновен на вид човек; в дънков костюм и маратонки, а е наистина един от най-значимите актьори на моята бедняшка България, мисля си с печал. Позагледах се във филма, ей тъй, пренебрежително като към минало неважно, а филмът взе, че ме хвана. И си рекох: Брей, колко подреден ни бил животът дори когато изживявахме интелигентските си бурни драми!... За разлика от нравствения хаос, из който бродим днес, до ушите затънали в наглостта на лъже-демократи, които болшевишката им злост ги издава – от кръшкачи, готови на всичко, само да се отърват от военна служба, като Волен Сидеров (1956) и Георги Коритаров (1959-2021), до някогашни доносници, като Ахмед Доган (1954), Лютви Местан (1960), Юнал Лютфи (1944), Красимир Каракачанов (1965), както и офицерите по службите на Държавна сигурност, станали лидери на политическа партия с гръмко демократично име, или гласовит някой събрат на Иво Инджев (1955). Прелитат като комети над най-обикновения българин "важни за нацията" персони с име Румен или Бойко, пък нищо румено и нищо бойко не откривам сред нас! Отиде си и този Богомил, оставаме си на това разкошно парче земя ние, богунемилите прости българи.
Каквото и да ми е мнението за Богомил Райнов, общо взето, сходно с мнението ми за Павел Вежинов (1914-1983), тези двамина придворни на партийната администрация автори, свързани с кухнята, т.е. с вътрешния потаен живот на Държавна сигурност, си остават ключови фигури за периода 1960-1990 г. в родната Българската литература. 9 юни 2007 г. – годишнина от оплискания в кръвта на хиляди прости селяни 9 юни 1923 г., когато царски офицери клали Александър Стамболийски (1879-1923) и полужив го захвърлили в килерче*** край родното му село Славовица, Пазарджишко, там, където издъхва от раните си.
Следва
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 8 apr. 2022
Илюстрация:
- Авторът, когато писа настоящата бележка към текста.
___
* Цит.съч., с. 264. ** Томас Хобс – английски философ. Най-известният му труд е "Левиатан". Посвещава ред изследвания върху политическата философия; като съвременник на Френсис Бейкън и Рене Декарт, пише отзиви за Декартовите "Размисли".
*** Виждал съм го с кръв изписано върху кирпичения варосан зид, трийсетина сантиметра над пръстения под: Ст 1923. Умиращият основател, истинският лидер на БЗНС, една от най-ярките родни политически личности в Историята на България, топял показалец в кръвта си и тъй оставил послание – да го помним, че е бил българин и със сърце, биещо за Отечеството до последен дъх. Бел.м., tisss.
Няма коментари:
Публикуване на коментар