ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (948.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (948.)

  Случващото се днес в Украйна е резултат от всеобщото нехайство и целенасочена наглост от страна на политическия елит в Европа. – Аноним (1947)

  15 oct. 2004, продължение 

КАКВО СИ БЪБРЯТ ФИЛОСОФИТЕ (2.) 

  Джон Лок (1632-1704) отваря темата за Времето, като основа на субективното аз, и за Рефлексията (отражението), която гради форми въз основа на миналия ни субективен (личен) опит. Самонаблюдението има продължителност, вече е ограничено в рамките на единствения наш живот. Но и човек в разни периоди от живота си – възможно е и е логично да се допусне, различно преценява света, което си е очевадна истина. Оттук – изводът, че всичко в подхода ни към хора, факти, явления е относително правдиво, относително вярно/невярно. Нещо, което днес за теб е зло, подир години възможно е да прецениш като благо. "Ела зло, че без теб по-зло!" – гласи българската поговорка.

  Сър Лок разглежда собствеността ни като гарант за независимостта на личността от натиска от страна на Държавата. Тъй Свобода и собственост са взаимно обусловени. И това единство е основание на представата ни за независимост и за човешки права.
Марксизмът посегна към собствеността на гражданина: уж за да го направи свободен. (Тема за размишление: А Иисус не съветва ли Своите ученици, да раздадат всичкото си притежание, за да имат целия свят? Иде реч, обаче, за нравственост – дестилат от идеалното, като библейски приказен образ и идея, не от действителното състояние.)

  Хер Готфрид Вилхелм фон Лайбниц (1646-1716)*, сякаш типичният немски идеалист във философията, вижда в интелекта носител на вродени идеи. Оттук все по теля, по теля (по Йовковия израз от разказа "По жицата"), та до родствена връзка между Дух и Сила, което си е стъпало към Теория за свръхчовека, за богоизбраната Арийска раса, което, par excellence, си е анджък избиване на комплекс у закъснелите в онзи период с развитието на своя писменост и култура немци, чийто комплекс за малоценност ще се развихри два века по-късно – с възхода и фиаското на ефрейтора Адолф Хитлер. 

Открих нещо твърде притеснително в старателните усилия на разума да превъзмогне човеколюбивата емоционална широта у древния мислещ човек в Китай, Индия, Юдея, Елада, Рим. Тъй днес нас, множеството човеци на планетата, ни насочват от високите трибуни на властта и медиите, обработват ни с тв-образи и словесна помия, за да ни превърнат или в шетащи по тържищата на света идиоти и тълпа фанатизирани шерпи на поредната сексуална, либерална, ислямска и пр. революция на нравите и морала.

  Утопиите, създавани все с най-добрите ни намерения, могат да бъдат и убийствени. Замислят ли в имперска някоя канцелария поредната революция, неизменно търсят виновни за обичайните жестокости, накъсо: търсят си материал, над който да покаже мускули победителят (в Русия – болшевики, във Франция – санкюлоти, т.е.: хора без гащи, в Германия – нацисти, в Арабския свят – правоверни бойци на исляма).

  Мосю Жан-Жак Русо (1712-1778) – вдъхновител на романтизма, е твърде неприятна личност, вечно недоволен, капризен егоцентрик с велико самочувствие и претенции към другите. "Природата е добра, обществото – лошо" му е лайтмотив. Дивакът бил благородник именно защото (според Русо) е дете на Природата. Русо дава живот на мита за "народа", който имал обща воля и общи интереси. Понятието "народ" оттам до наши дни, между другото, служи не само на родолюбивия, но и на злостни тирани за оправдание на издевателства над отделната личност и над цели етноси и нации.

   
  Имануил Кант (1724-1804). За Кант разумът не е част от света, а е Създател на света. Илюзия, според мен. Грехът на хер Кант, мисля си наивно, е, че пренебрегва опита от преживяното и обявява разума за трансцедентален***, неподдаващ се на разгадаване. На практика това значи: всеки тарикат може да те осъди от името на трансцедентална някоя своя щура фикс-идея. Световните сатрапи Ленин, Сталин, Мусолини, Хитлер и пр. идеално се вписват в теоретизациите на Кант. Избиването на 80 милиона човешки същества в относително късия отрязък от петте години на Втората световна война е резултат от подобен род лабораторно чистички анализи. Накъсо, немското старание, педантичност и склонност към ред и дисциплина са изобретатели на газовата камера в период на предизвикана война за експедитивно промишлено умъртвяване, ала тази газова камера се появява в бита на нациите като следствие от самоцелни упражнения с философия, откъсната от живия живот.

  Матрицата на познанието била трансцедентална, тъй че оцветявали сме само свои версии за Истината въз основа на личния си опит (култура, социален статус) – това е малката отстъпка в посока към човешкото, която си позволява акуратният хер Кант.

  Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831) развива философската си теза за т.нар. "исторически прогрес", (според мен, един от най-модерните митове). Диалектиката – преоткрита, поизчистена от прахоляка на около две и кусур хилядолетия християнска цивилизация, ни се представя от Хегел като вид възходящо движение от точка А към точка С: от базата на първичното наивно съзнание А през критичното самосъзнаване на междинната станция В, до абсолютното знание С, и покоряваме духовния Еверест. Но аз, роденият в следвоенната мътна и кървава 1947 година, хич не съм склонен да си въобразя, че знаем повече за човешката природа и Космоса, да речем, от древните ни предци траките. Шарениите на техническия прогрес нищо ново не са принесли към познанието ни за самите нас – гражданите на Европа и света. Вилнее неандерталщина и разпродаване на всичко останало човешко у нас, дето става за продан. Независимо от "историческия прогрес" и мазни приказки за "световното щастие", животът е лют и грапав, дами и господа.

  В крайна сметка, и великаните във философията следват праобраза на библейския Мойсей, слизащ от планината със скрижалите на Бог към низината, дето сме шест или вече девет милиарда човеци. Само че – роден в едно от най-старите жизнени селища в Европа и на планетата, не съм уверен, че Мойсей (името в еврейската версия Моше е дало на света хубавичкото понятие "мошеник") наистина ще е срещнал Бог, още по-малко: че Бог именно нему, на Мойсей, е съобщил онези така важни за света жизнено важни за нас, категорични Десет послания, Десет простички Божи заповеди. От Хегел иде представата ни за онова "колело на Историята", което ми напомня месомелачката от хита на Пинк Флойд, за издевателства над поколенията "строители на нов живот" и "гробокопачи на миналото". Уникалният незаменим човек, вкаран в епизодична роля от пищния спектакъл на Възгорделия се разум или Велик дребен мошеник, чудесно!

Артур Шопенхауер

  За други титани на философията – Маркс, Шопенхауер (1788-1860), Фридрих Ницше (1844-1900), Мартин Хайдегер (1889-1976) точно тук и сега не ми се говори. Приемам ги за романтична трупа надарени с висок интелект актьори от Спектакъл на гробищната софистика срещу жизнелюбивия подход към склонния да греши зарад илюзии човек. Философията се ражда от светла любов към грешния, а тези обаятелни или тягостни неслучайни личности към простосмъртния "аз" се отнасят не само неуважително, но и с възмутително презрение на избрани. Не беше ли най-тежкият от Седемте смъртни гряха Възгордяването (самолюбуването, надменността, пренебрежението от висотата на някой, вечерял с Бога, или както гласи приказка от детството ми: "Да не си хванал Господ за шлифера, тарикат такъв, та си напращял от самочувствие на богоизбран!" 

  Що остана от призива на Исус: "Аз съм Пътят и Истината, Аз съм Любовта"! Основа на Новия завет е човеколюбието. Което ще рече: познание, внушаващо възгордяване чрез интелектуални фокуси и драперии, не може да е с Истината. Лъжата е красавица, именно защото е лъжа и е наложително да те омагьоса, да й вярваш... Възкръсналият Иисус, макар Син Божи, ходи между човеците, за да ги подкрепя духом и всякак, не да ги унижи. В лицето и фигурата, в усмивката и плача, в гласа и жестовете на отделния човек виждам присъствието на Богочовека. Божественото е тук, на земята. А защо го търсят единствено в селенията на духа както в Царство на мъртвите сенки, обзети от подозрителност към делничния живот на всеки простосмъртен?! Схемата умъртвява каквото докопа. Ала и като изричам тежки думи срещу велики персони от Пантеона на световната цивилизация, то не са прищевки, не мои преценки, а преценки на средата, в която съм раснал и от чието име си въобразявам, че говоря. Тези думи би ги казал мълчаливият ми баща Дърводелеца, стига да можеше по някакъв свой си начин да ги формулира; това сега – като негов син, смятам, ми е дълг към паметта на най-малкия от петимата сина на беден провинциален чиновник. Как инак този мой баща да защитя от посегателствата на днешните фарисеи и книжници от телевизионния екран, та вече гледам телевизора като на дързък апаш, влязъл в дома ми с рекламките, с тъпите си испански и турски сериали, с тълпа от трийсетина кукери, които горят от мерак да ми обяснят войната в Украйна.

Йосиф Петров (1909-2004)

  Тази събота, 16 октомври, на 95 години, си отиде от света Йосиф Петров****, един от моите ведри герои: симпатичен циник (във високия философски смисъл на думата) и мухабетчия. Напусна греховния ни – и печален, и весел, живот на простосмъртни. От излъчването на взискателност и самоирония у него има много дълго да се зареждам с жизнелюбие и обич към България на обикновените българи, цигани, турци и пр.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 9 apr. 2022

Илюстрации:

- Президентът Джоузеф Байдън в работния си кабинет.

- Джордж Оруел – авторът на пророческата сага "1984". 

___

* Готфрид Вилхелм фон Лайбниц е машината на немската мисъл. Немската философия е системна и неин основател се явява Лайбниц – философ, математик, дипломат и юрист.

** От лат. transcendens, -entis "излизащ навън". Чисто философско понятие: извън опита, извън съзнанието, извън познанието, т.е. непознаваемо. 

*** Имануел Кант – последният влиятелен философ на модерна Европа в класическата редица по Теория на знанието от ХVIII в., която начева с Джон Лок.

**** Председател на първите заседания на Великото народно събрание, Йосиф Петров имаше честта да положи най-важния подпис под Конституцията на Република България, така броят на подписалите достигна число, узаконяващо Основния закон в държавата. През 1946 г. пише поемата "Безсмъртният", предричаща появата на тоталитарната държава у нас. Тринайсет години по-рано вече е написал и за кървавите дни на Септември 1923 г. Преживял през 1956 г. ужасите в концлагера на остров Персин покрай градчето Белене, документира в стихове, в сборник от 1990 г. от поредицата "Арестувани книги". Които са имали възможност да говорят с него, както ми се случи в училището, където бях учител, трябва да са запомнили усета му към смешното, неспособността му да изпитва злоба, която злоба е визитка на всеки самозванец. Бел.м., tisss.