Нямам ли любов, нищо нямам, независимо какви богатства, слава и почести са ме споходили – защото без любов съм най-нищият на планетата, която е всъщност наш дом и накрая всички ще се приютим под гробищната трева. – Аноним (1947)
ИСТОРИЯ НА ЛЮБОВТА
Вали над Брест*. И тази нощ вали…
Аз никога не съм бил точно в Брест;
и ти във Брест не си била, нали;
защо за Брест говорим точно днес?
Там минал в ден дъждовен Жак Превер.
Било военно време... съсипни.
Блестели покривите в мрака чер.
И двама се целували. Сами…
По фронтовете в шепа свили фас,
войниците бленували за дни,
такива мирни дни, като при нас,
когато с теб си бъбрим, Ирини**.
Не знам над София дали вали,
порой над Пловдив тъкмо се изля:
липата под балкона ми шуми –
отцежда ситни капчици лила.
Лилав се ширнал моят хоризонт,
сред облаци провира се луна
и аз като войник на онзи фронт
от фаса си подръпвам светлина.
Във рокля алена изгря за миг
под струите на мартенския дъжд,
тъй крехка, че Гранитният войник
на хълма поклони се като мъж
пред твоята осанка на жена –
забързана, измокрена, щастлива,
и аз усетих в себе си вина,
че в този миг при някой друг отиваш.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
валеше дъжд над Брест от сутринта
и ти усмихната вървеше
сияеща и мокра и весело ти беше
под тоя дъжд
Спомни си Барбара
валеше като из ведро над Брест
Аз срещнах те на улица Сиам
усмихваше се ти
и аз ти се усмихнах сам
Спомни си Барбара
не те познавах аз
и ти не ме познаваше
Спомни си
спомни си оня дъжд тогава
недей забравя
Един укрил се в безистена мъж
извика името ти изведнъж
о Барбара
и ти към него хукна през глава
сияеща щастлива с мокра рокля
и хвърли се в прегръдките му мокра
Спомни си Барбара спомни си за това
и ми прости
че без да се познаваме говоря с теб на ти
На ти говоря с всички които ги обичам
макар да съм ги зърнал един-едничък път
на ти говоря с всички които се обичат
макар и да не ги познавам лично
Спомни си Барбара
недей забравя
дъжда и мъдър и щастлив
по твоето лице щастливо
над тоя град щастлив
дъжда над залива
над Арсенала
над кораба от Уесан
О Барбара
каква ужасна гадост е войната
къде ли си сега и ти самата
под тая сприя непрестанна
от кръв от огън и стомана
И онзи който цяла в прегръдка те побра
тъй влюбен и щастлив
дали е мъртъв днес или е още жив
О Барбара
вали проливен дъжд над Брест
тъй както някога вали и днес
но не е същото сега е тъжен ден
дъждът ужасен мрачен и студен
Това не е дори и урагана
от огън кърви и стомана
Връхлитат само облаци небето
Няма коментари:
Публикуване на коментар