понеделник, 14 март 2022 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (919.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (919.)

   Нямам ли любов, нищо нямам, независимо какви богатства, слава и почести са ме споходили – защото без любов съм най-нищият на планетата, която е всъщност наш дом и накрая всички ще се приютим под гробищната трева. – Аноним (1947)

 

    28 uli 2012

ОТДАЛЕЧЕН ОТ ПАРИЖ

И какво да се правя, кажи,
като вплетен съм здраво в лъжи,
като нищо нормално не става
в тази сбъркана наша държава,
откъдето реших да ти пиша
без илюзия, без въздишки –
че онези там подредени
не познават ни тебе, ни мене,
а и защо ли за тебе да мислят,
като искаш да любиш на чисто?
Истината е навярно такава:
любовта и в Париж се продава,
и врабците край Сена ще кажат,
че е сив като в Пловдив паважът,
и дали пък не е все едно
аз къде ще съм, че да се жаля –
парижани си чакат Годо,
ние тука гоним Михаля.
Там, на ъгъл нейде в Париж,
твоя Принц, ах, дано го дочакаш,
че Париж е разкошен афиш
за Принцеса с два куфара в мрака!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited 14 mar. 2022

Илюстрации:
- Да твориш, то значи да си влюбен.
- Войнишкият паметник на Пловдив.*
–––
* Като си помисля само колко ненавист обединява пришълци в моя роден град, които не проумяват душата на този древен великодушен полис на над осем хиляди години. Дразни ги паметникът на обикновения съветски войник, разгромил нацизма във Втората световна война. Хора, бдете! Бел.м., tisss. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)  Миналото живее, докато го помним. Мъртвите са живи, докато ги помним. Бедата не е в смъртта, а в заб...