ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (901.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (901.)

 Случва се и така... Някогашен информатор на тайните служби, казано в прав текст, обаятелен доносник, мекере на властта в тих някакъв форум на Интернет да отпери сърцераздирателния въпрос: Българите усещаме ли се вече европейци, изпълва ли ни самочувствието, че сме европейска нация. Чудно ли е, или храненикът на чуждия интерес отново е в първите редички на т.нар. световен прогрес. – Аноним (1947)

ФАЛШИВИТЕ ШИВАЧИ (11.)

   06 fev. 2001

  
  Учудвало ме е познанието на колегата Иван Коджабашев (1946)* преди години за конюнктурата по горните етажи на властта. Този симпатичен мъж от "Комсомолска искра" бе в течение не само на току-що извършените назначения или понижавания, но и на предстоящите размествания по върховете, както и по това кой от общите ни простосмъртни познати би бил облагодетелстван при едно или друго евентуално пренареждане на длъжностите в нашия провинциален район на България. Иван си пиеше кафето, образно казано, с Христо, по-малкия брат на Иван Панев**, и винаги е бил в час, а аз не винаги бях в час, че си пиех кафето с моите приятели бачкьори и момци от пловдивските бедняшки махали като мен. С тях ми беше добре, бъбрехме за коли, за състезания, за хубави знойни жени и за плътски приключения с хубавите знойни жени, за разни проекти как да припечелим някой лев с повече работа, и все от този сорт неособено свързани с политическата конюнктура дела.

  Николай Галов (1943-1993)***, с когото работихме шест години в една канцелярия на пловдивския младежки вестник, веднъж в пристъп на особено благоразположение се зае да ме посвещава в тънкостите на спортния бридж, система Апата. Казвам: Не ми е интересна тази игра, а той: "Наясно ли си какви високи порти ще ти отвори бриджът? Бридж играят лекари, университетски светила, чиновници от кметството, шефове на предприятия, все подбран народ. Между тях, неколцина от най-едрите риби, от които много неща зависят в града и окръга". Мигам на парцали, той продължава: "Понякога за най-дребно нещо се налага да висиш с часове пред разни канцеларии, да обикаляш нагоре-надолу, да търпиш униженията, да се молиш, когато си в правото си, пък ти да трепериш; а така, в хода на играта – докато раздаваш картите, да кажем, подхвърляш на важния човек отсреща: Това и това ми е нужно; и онзи ти се усмихва приятелски: Дадено, смятай го уредено".

  Извади тефтерче, разлисти го: "Виж колко имена и колко телефонни номера са тук. Ей затова хич, ама хич няма да ти е излишно да понаучиш бриджа. Схватлив пич си, какво те притеснява?" И върху прегънат на две лист за пишеща машинка ми разчерта схемичката за анонсиране специално при системата Апата. Пазя си го листа от хартия за пишеща машинка на дъното в картонена кутия под пласт от стари снимки; така и не успях да го използвам: поради честолюбие или присъща за провинциалист наивност, присъща и на младежката възраст. Подобно тефтерче си имаше и завеждащият отдел "Литература, изкуство, култура" Николай Заяков (1940-2012); той пък си отбелязва там кой как му помогнал, вероятно за да не забрави добрината или кому какво дължи****.

  07 fev. 2001

  Стр. 291... За сексуалността и изкуството. Защо героят-резоньор (двойник на автора Томас Ман) разсъждава за секса като евнух. Макар женен, той е гузен в обкръжението на мъже, у които липсата на сексуален нагон, според литературния герой, е благо; т.е. усещал се омърсен, че бил принуден да се търкаля с госпожа съпругата в едно легло и даже – ах, Господи, какво падение! – чат-пат да удовлетворява сексуалните пориви у госпожата... До каква степен иронизира и до каква степен хер Томас Ман преиграва, въодушевен от представата си за гения като за нещо изключително не от грешния ни свят, приковаващо ни с пронизителния си взор, излъчващ космическа отчужденост – засега не ми е ясно. Изобщо, противопоставянето между Култура и варварство чрез пародирането и на двете, априори заложени начала в личността на човека, ми звучи твърде пресилено. Ами че нали Ренесансът е очарователен точно заради плътската прегръдка и взаимност между тези два антагониста в човешката ни природа, където се съчетават бесове от подсъзнателното с творческата интуиция!

  Защо великият Томас Ман (пише опуса 68-72-годишен) предлага подобна представа за човека, като умозрителен модел на католицизма, калвинизма или лютеранството? С нетърпение очаквам да узная с развоя на фабулата в романа "Д-р Фаустус" как сам авторът ще опровергае това умозрително схващане; а ако ли не, вероятно ще започна да се съмнявам в неговото величие като творец. "На жената красотата е златна халка на свинска зурла" (стр. 147) – след немската поговорка следва: "И какво ли не е било казано от памтивека с най-дълбоко убеждение по отношение на жената! Действително то се отнасяло до плътските въжделения изобщо, но те се отъждествявали с жената, така че жената трябвало да отговаря за мъжката чувственост". Ето средновековното абсолютизиране до какво води! За йезуит явно Вярата и женствеността (сексапил или прелъстителност) са несъвместими. Защо! Може би защото претендират не за някаква част от човека, а за цялото му съществование от глава до пети, от раждане до смърт. Е, добре! Ала каква смъртна скука би била т.нар. Чиста вяра, да я нямаше Любовта?!

  До стр. 189 действието се развива през и около 1905 г., когато литературният герой Леверкюн е около двайсетинагодишен.

  Стр. 219. "Бетховен бил забелязан да композира с думи... Че какво ли си записва в бележника? – питали наблюдателните. Той композира – отговаряли им. Но той пише думи, не ноти. – Да, това му било свойствено. Записвал обикновено с думи идейния ход на дадена композиция, при което вмъквал само тук-там най-много няколко ноти. (...) Напълно естествено е това, че музиката се възпламенява от думите, а пък думите избликват от музиката, какъвто е случаят със завършека на Девета симфония".

  Как би помогнал толкова умозрителен модел за разделението на Духа от Плътското, ако тръгнем да обсъждаме личния живот у доказалия се "гений"? (Написал съм гений в кавички, понеже мисля, че и у най-посредствения между нас генетично са заложени, макар и в дремещо състояние, гениални способности.) Личния живот у Христо Ботев как да си обясня! Синът на благия даскал Ботьо имал интензивно изявен, стигащ до цинизъм сексуален нагон. За интимните му писма до млада сръбкиня литературните историци срамежливо премълчават. И не само Ботйовъ ми е аргумент; правело ми е впечатление, че у най-даровити поети, като Пърси Биш Шели или лорд Байрон, както и у прозаиците Балзак, Стендал, Виктор Юго, ред скулптори, художници (Модилиани, Роден и пр.) иззад изявената сексуалност, понякога стигаща до ексцеси, изригва като гейзер творческият импулс. Странно ми е как творческото начало да не е вплетено в страстна прегръдка с бесовското и животинското. Изчистено от сексуалния подтекст, "изкуството" е нещо хилаво, болнаво, бледо в малокръвието си като възхваляваната с Бокачова ренесансова ирония Платонична любов. Философът Платон, твърдят, бил обратен! Когато усетил мъжка слабост в слабините си, парадиращият с потентността си Ърнест Хемингуей (1899-1961) си тегли куршума двайсетина дни преди да изпълни своите шестдесет и една. Сексуални палавници са били значителна част от великите философи от Жан-Жак Русо (1712-1778) насам, а и мнозина от най-великите държавни мъже на ХІХ и ХХ век у нас: Стамболов, Фердинанд. Чарли Чаплин (1889-1977) бил за младите госпожички сексуален хищник, природно бедствие, буря от страст и нежност. Между другото, сред мотивите да му забранят достъп до Щатите е и неговата слабост към съвсем млади момичета, които се мотаели покрай снимачната му площадка.

  Стига брътвеж! Да погледнем спокойно на тези работи, защото самият живот би бил безплодна пустош без сексуалното, изкусителното, предизвикващото да го обладаеш, без дяволитото в разголената женска плът, накъсо казано: без бесовското начало.

  Стр. 303... В диалога между Сатаната и Леверкюн – Сатаната: "Не беше ли Бисмарк казал, че на немеца само му дай само половин бутилка шампанско, за да се повдигне на естествената си висота?" Между другото, Железният Ото фон Бисмарк е 1, 93 м на ръст – отбелязвам си хладно. Май оттам иде и темата за повдигането на висота.*****

  Стр. 309. "Всяко действие се насочва срещу онзи, който предварително е готов да го претърпи", т.е. насочва ни към викащия дявола по име, според нашенския израз.

Стр. 326. "...Има и гордо разкаяние. Разкаянието на Каин (първия раз-Каин-освал се, според библейския мит), убеден, че неговият грях е много голям, за да може да бъде простен". Не важи за типичния устроил се днес ренегат в България. Дебелоочието тук е най-характерна черта след грандоманията. Мое лично откритие, по-скоро формула: За да имам всичко, трябва... да не притежавам нищо! Само че как става това? Трябва или да си луд, или да си светец. Напомня ми и друга изстрадана находка – че човекът истински постига успех, едва когато престане да му пука за успеха.

  08 fev. 2001

  Явни престъпления, предателства, откровено родоотстъпничество, подлизурското отношение спрямо Москва, внушавано като генетична предопределеност на цялата ни нация, е още по-непоносимо, когато същите добре познати от ерата на соца мекерета днес се изявяват в ролята "Защитник на нацията и демокрацията у нас". Предателят си е предател. Не мога да си простя, че са ми промивали мозъка от пет-шестгодишно хлапе именно хора, които днес виждам колко дълбоко посредствени са. За мен т.нар. "демократи" са подставени персони от някогашната управляваща соц. номенклатура. Единици са – предполагам, между новите властници чистите, необвързани с бившата партийна мафия. Допускат ги до властта не толкова заради собствените им качества, колкото да се закичат с тях парт-мафиотите. Тодор Кавалджиев (1934-2019), например, го търпяха в Президентската институция, мисля си, само от тези съображения. Иначе бившият концлагерист защо им е на техни величества госпожи и господа партайците!

  Следва

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 22 fev. 2022

___
_* https://svejo.net/stories/1743128-ivan-kodzhabashev-i-d-r-hristozov-cherpyat-za-chrd
_{** Първи секретар на ОК на БКП в Пловдив, най-важната персона в местната власт. 
***} https://www.plovdivguide.com/%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%B2-%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2/Nikolay-Galov-1943-1993-493-bg-BGCA9834E2-6D79-446D-9CDB-AD2148DF2B3A  

Николай Галов (1943-1993) 

  На 26 дек. 1972 г. мен и Николай Галов на щат лит.сътрудник ни назначи гл. редактор Петър Анастасов (1942). Дъщеря ми Вера се роди месец по-късно, а съпругата на Галов – Виолета, бе вече в напреднала бременност с дъщеря им Евелина. Галов водеше отдел "Работническа младеж, Техническо и научно творчество на младежта и Спортната седма страница"; аз пък заех трета страница за отдел "Образование", чат-пат правех хумористичната шеста страница и страницата за КАТ. През 1977 г. с Галов вече бяхме може би най-активно пишещите млади журналисти на Пловдив, вкл. в Радио-телевизионния център - Пловдив и в местния всекидневник "Отечествен глас", та по този повод на общо събрание на гилдията чрез гласуване бяхме утвърдени с млад оператор от местното тв-студио за членове на Съюза на българските журналисти.

Николай Заяков (1940-2012)

**** Вж. https://www.plovdiv24.bg/novini/interesno/Otide-si-poetut-Nikolai-Zayakov-364773

***** Вж. https://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB-%D0%B1%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/a-18384423 Бел.м., tisss.