ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (878.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (878.) 

  Когато лъжа те преследва отвред,/ вслушай се в тихия глас на сърцето,/ всеки може да бъде известен поет,/ но малцина са истинските поети. – Аноним (1947)

  01 fev. 1981

ЕНЕРГИЯ

За правдата говорехме с Поета*.
Това бе разговор съвсем непоетичен
между идеята и съвестта. Трещяха
пушечните изстрели не тъй парадно,
не тъй площадно празнично и громко.
За правдата говорехме, бе разговор
нелицеприятен**, но виждах как тачанките
браздят дълбоки бръчки, как ни заливат
полкове червенознаменни, как в ъгълчето
там, където зазорява погледът,
красиво злобни светкавици просветкат.
За правдата – за нея си говорехме
като деца, за миг изгубили най-скъпото.
 
Гневеше се Поетът, аз го слушах;
злобеех аз, но той не искаше да чува,
и сплетоха се на кълбо две злоби
в името на Революцията,
дяволите да я вземат!
 
Сега – когато пепелта на дните
засипва онзи ден, онази маса,
облакътен на вечерта, сам в моя Пловдив,
в дома на един от нейните художници,
в центъра на нашата Тракийска и световна
низина, надничайки сам иззад рамото си,
обръщам шапката широкопола на хоризонта,
плесенясал от обяснения, покаяния
и големи кухи лъжи за демокрацията.
 
Разкошна звездна вечер ми нашепва
нещо мило, нещо топло, и сърцето
самичко се втурва, за да хлопа
по портите, прозорците и по стените
на могъщите световни крепости,
търсейки човека... Както винаги!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 01 fev. 2022

Илюстрации:

- Един от т.нар. Априлско поколение поети.

- Край Марица, Пловдив, с мъничката Вера.

___
* Михаил Берберов (1934-1988), родом от Стара Загора, присадил се в София, изпърво женен за десетина години по-възрастната от него Ана Александрова, също поетеса и майка на дъщеря им Вера, а години по-късно един от малцината, който ми подаде ръка. На четири очи пред сестра си Петя Самарджиева веднага след погребението на баща си в Пловдивското общинско гробище ме нарече "духовен брат". Отношенията ни с Мишо бяха странни: усещах го духом уязвим (и това съм го описал в текста "Мишо, Юлия и... другите"), въпреки че бе твърде известен, а и секретар на партийната организация в казионния Съюз на българските писатели. Вж. http://dictionarylit-bg.eu/%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB-%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2-%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2

** (рус.) Базпристрастен. За съжаление мнозинството пишещи известни интелектуалци употребяват думата като "неприятен", очевидно защото толкова добре познават руския език. Бел.м., tisss.