ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (697.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (697.) 

 За кратко сме тук – колкото да усетим Вселената край нас и вътре в нас. Безстрастно погледнат, животът е печал, краят винаги един и същ, но пък толкова е хубаво да съзнаваш, че си грешен и въпреки това, да ламтиш за още и още, и още, докато шепа пръст засити окото. – Аноним (1947)

  7 uli 2012

БОБЧО-ФАСУЛЧО

Днес ти си моят Добричък герой.

Добрия тук смятат за смахнат и луд.

Не си раздавай играчките, миличък мой.

Удрят ли те, бягай по-далече оттук.

Бий се с копривата, с бодливия храст,

 на буболечето обаче стори път –

най-красивото е всъщност без глас,

а хубавите неща винаги предстоят.

И ти не унивай, или пък не съвсем;

днес живи сме, ала за утре не знам.

Дъждът дано да ти напомня за мен

и чрез рани човек как израства голям.

Бий барабанчето! Твой празник е днес.

Пак слънце изгрява, идват хубави дни.

Ще си идем накрая всички без вест,

но на тъгата не давай да те плени!

Рам-пара! Рам-пара! Рам-па-ра-рам!

Накрая естествено всеки е сам.

Смей се, когато най-силно боли,

ние с теб сме една кръв, нали?


Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 18 avg. 2021

___

* Днес е 13-ят рожден ден на внука Борислав, когото заради топчестото лице и доброто сърце (в детската градина си раздавал играчките) хлапенцата на подбив наричали Бобчо-Фасулчо. На снимката горе: 10-годишният Борко през август 2018 г. Бел.м., tisss.