ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (694.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (694.) 

  За кратко сме тук – колкото да усетим Вселената край нас и вътре в нас. Безстрастно погледнат, животът е печал, краят винаги един и същ, но пък толкова е хубаво да съзнаваш, че си грешен и въпреки това, да ламтиш за още и още, и още, докато шепа пръст засити окото. – Аноним (1947)

  16 avg. 2012

ГРЕШНИЯТ ЧОВЕК 

За слабостите ми според зависи

свидетелстват приятели и други,

като например куп от ръкописи

и прелъстени няколко съпруги.

Щом тегля си чертата най-подире,

откривам сетната си роля

под надпис: "Тук почива мирен,

щастлив по Божията воля".

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 16 avg. 2021