ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (692.)
За кратко сме тук – колкото да усетим Вселената край нас и вътре в нас. Безстрастно погледнат, животът е печал, краят винаги един и същ, но пък толкова е хубаво да съзнаваш, че си грешен и въпреки това, да ламтиш за още и още, и още, докато шепа пръст засити окото. – Аноним (1947)
15 avg. 2014
СПОР С УЧИТЕЛИТЕ ПО ФИЗИКА
Значи, вие твърдите, че е нежива
водата, която край нас се излива,
че Реката, която е също вода,
че Дъждът, който вали над града,
над скали и градини,
над оазиси и пустини,
че Дъждът, който снощи валя,
няма тяло и няма крила,
и е само супа от молекули?!
Значи ли това, че не сте чули
как Дъждът по плочници и тротоари
цяла нощ и цял ден с нас разговаря
и от непрестанно просмукващата се влага
нещо печално в сърцето ни ляга?
А и Облакът, който от езерото се вдига,
нима трябва да е описал в книга
Посланието, че предметите неодушевени
са само наглед мъртви,
само привидно неми
и че човекът е божествен именно с това,
да проумява неизречените им,
но внушени слова?!
че Реката, която е също вода,
че Дъждът, който вали над града,
над скали и градини,
над оазиси и пустини,
че Дъждът, който снощи валя,
няма тяло и няма крила,
и е само супа от молекули?!
Значи ли това, че не сте чули
как Дъждът по плочници и тротоари
цяла нощ и цял ден с нас разговаря
и от непрестанно просмукващата се влага
нещо печално в сърцето ни ляга?
А и Облакът, който от езерото се вдига,
нима трябва да е описал в книга
Посланието, че предметите неодушевени
са само наглед мъртви,
само привидно неми
и че човекът е божествен именно с това,
да проумява неизречените им,
но внушени слова?!
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар