ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (637.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (637.) 

  Живец на изкуството, изобщо на всяко творчество, това е любовта, преди всичко любовта като усещане за живота, природата, вселената и човека. – Аноним (1947) 

   03 fev. 2008 

 ХЕЙ, МОМИЧЕ*

Не те разбират тук, и ти си тъй сама,

нима не знае друг, че носиш светлина!

С помия, ругатни мотаят се край теб

продажните жени, тъй лъскави наглед.

Глупаци, травестит, палячо с важен вид –

това e тук елит в луксозния му бит.

Вони на сласт, лъжи, измама, подлост, злост

и весело е с нас, ако си много прост.

 

Ще си отидем ний с дъждовната вода,

ала все пак помни – ти носиш светлина!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Пловдив, edited on 27 uni 2021

–––

* Три десетилетия властваща безнравственост на всички нива в България. Българите забравихме ли кои сме, защо сме! Бел.м., tisss.