ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (636.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (636.)

 

  Живец на изкуството, изобщо на всяко творчество, това е любовта, преди всичко любовта като усещане за живота, природата, вселената и човека.– Аноним (1947)

  19 avg. 2011

 ПЕРМАНЕНТНО ВЛЮБЕН

Приятелите ме предупреждават
да скъпя времето, да не се пилея по илюзии,

но какво да сторя, като съм вятърничав –

видя ли жена с чар, благовъзпитана, 

гръм ме удря сякаш по кратуната. 

Гръм в планината е това като че ли и

всъщност съм перманентно влюбен.  

Смятат, че ми върви с момичетата, 

завиждат – казват, за лудия ми късмет,

а не си дават сметка, че 

да се влюбиш в жена, означава 

да я боготвориш. Което е лоша работа,

от която и страна да я погледнеш,

ала от себе си как да избягам!

Как да избягам, като не ми се бяга? 

И се виждам понякога ударен от гръм.
Да, бе! – гръм падна в планината.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 27 uni 2021

Илюстрацията долу: 

- Фрагмент от снимка от 1978 г. в Пловдив*

–––

* Край Гребния канал с Васил Бармов (1944) – метранпаж в печатницата, който свързваше младежкия ни вестник "Комсомолска искра". 

  Бел.м.,tisss.