ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (598.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (598.)

 Джени зъзне цяла, Джени/ пламва изведнъж./ Бърза, мокра до колени,/ в цъфналата ръж…*

   

  06 sept. 2009. 

ГОРЧИВАТА ЧАША ДОКРАЙ 

Тича хубавата Джени, цялата е вир-вода,
но ръжта е до колени и вали дъждът...

Ах, дали ще я дочака онзи мъж любим?
Над полето пада мрак, а над селцето дим

и една самотна врана, сгушила се в храст,
покрай пътя й застана и с човешки глас

дрезгаво изграчи, значи, стресна я дори:
– Мила Джени, ах, глупаче, я, за миг поспри,

твоят принц целува друга в тази киша с дъжд;
трябва да си малко луда да търчиш по мъж –

мъж, за чийто ласки нежни глупави жени
падат в тънките си мрежи, влюбени сами.

Чу я Джени, запъхтяна, ала и не спря
и онази важна врана се стопи в дъжда,

и селцето, към което Джени продължи,
мамеше я там проклето със торба лъжи.

Истината се узнава в някой кишав ден,
че е Любовта такава, ако питат мен.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 23 maj 2021

–––

* От стихотворението "В цъфналата ръж" на шотландския поет Р. Бърнс (1759-1796). Бел.м., tisss.