ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (599.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (599.)

 Джени зъзне цяла, Джени/ пламва изведнъж./ Бърза, мокра до колени,/ в цъфналата ръж…

   

  02 avg. 2006. 

СТАРОСТТА Е СЪСТОЯНИЕ НА ДУХА 

 

  В едно далечно лято се наложи да ремонтирам покрива на старата къща в Тригорци, занемарено добруджанско село на шестнайсет километра от Балчик. И когато вдигнах керемидите и започнах да разковавам изгнилите от дъждовете, ветровете и слънцето дъски, под някои от тях изненадан открих сухи костици от врабешки телца... Тогава си помислих нещо, което едва сега ще ти кажа, защото такива мисли не се забравят: тези врабци се бяха сгушили да умрат сами, в самота – само да са по-надалеч от цвъртежа на шумните весели, кавгаджийски настроени врабешки ята. Какво благородство, Боже мой!

  Докато сме с теб още в шоуто Живот, няма място за отчаяние и приказки за старост. Два дена се чудех как да ти го река, да не вземеш да ми се обидиш. Нима оставихме в миналото дивното желание да се любуваме на женския чар, да ни изкушават целувки, любовни прегръдки? Бъди самоуверен! Не забравяй, моля, да се любуваш на живота, какъвто ни е даден. Убеден съм, живеем толкова, колкото си отпуснем, а престане ли човек да се любува на живота, какъв живот е то, да гниеш като стар пън насред къра!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 24 maj 2021