ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (551.)
...Мнозина изказваха мнението, че поначало човечеството е допуснало страхотна грешка, като е слязло от дърветата. А някои твърдяха, че дори и крачката към дърветата е била погрешна и че изобщо не е трябвало да напускат океаните.
Но ето че един ден – беше четвъртък, близо две хиляди години след като някакъв човек бил прикован за някакво дърво заради това, че разправял колко хубаво би било, ако започнем ей тъй, за разнообразие, да бъдем добри един към друг, едно момиче, седнало само в малък ресторант в Рикмънзауърт, се сети каква е причината за всички досегашни нещастия на човечеството и прозря как светът може да стане по-добър и щастлив. Този път не можеше да има грешка, нещата непременно щяха да се оправят и вече никой за нищо нямаше защо да бъде приковаван. За жалост обаче, преди момичето да успее да се добере до телефон, за да сподели с някого идеята си, се случи едно ужасно и глупаво нещастие и идеята безвъзвратно пропадна. Но това тук не е разказ за идеята. Това е разказ за онова ужасно и глупаво нещастие и за някои от неговите последици...*
03.03.2011.
ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ (2.)
СИЛАТА НА ЧОВЕКОЛЮБИЕТО
Последните куршуми са в цевта,
след миг ще се превърнат във звезди.
А между окопите сега е пропастта,
в която немското дете лети.
Ръцете му посягат със тревога
от изстрелите да се защитят.
Молитвено протегнати към Бога,
проклело с устните си този свят.
Не чува Бог. Един войник от Изток
ще връхлети върху смъртта,
положил историческия изпит,
оценен със алена звезда,
огряла днес над старата Европа.
А воините със каменни лица
на стража са, за да няма пак окопи
и между окопите деца!
Написано е от идиот, който вбеси поредни двама Руски посланика и двама поредни Български премиера, предизвика размяната на вербални ноти между наша България и Руската федерация и провокира предаване по Руската телевизия за опитите му на идиота да премахне, срути или неутрализира (?!) Паметника на Альоша над Пловдив. Всъщност Спас Гърневски носи надълбоко в сърцето си 70-тонния каменен войник, посвещавал му е най-съкровени лирични опуси. През далечната 1985 г. по случай 40 години от Деня на победата (Дньом Пабедъй) поетът проникновено обяснява мисията на Съветския войник по време на Втората световна война – да спасява немските деца от... немците (?!), и по-нататъшната му роля, вече във вид на монумент в Пловдив: да плаши всеки левак, на когото му хрумне да копа нови окопи из капиталистическата им Европа. Дълбокомислените си размишления Гърневски обобщил в надслова "Силата на човеколюбието". Дето се вика: ашколсун, пу машалла, господ здраве да му дава!
Девет години по-късно същият паметник произвежда в съзнанието на същия лирик противоположни асоциации и тълкувания, според които човеколюбието се превръща в човеконенавист. Защо ли? Ами понеже се е сменила политическата конюнктура, а с конюнктурата нови са възгледите и статуквото на феномена от Марково, Пловдивско.
Годината е 1996-а, Спас е вече "син" кмет. От висотата на това поприще той споделя за времето, когато е посвещавал сантиментални стихове на Альоша: "Спомням си как по комунистическо време нашите литературни сбирки бяха островчета, където човек единствено можеше да избяга от цялата дивотия наоколо, можехме да си кажем нещо истинско с езика на метафорите". Ето тогавашна романтична метафора на Гърневски от ведомствения вестник на пловдивската държавна печатница "Димитър Благоев":
Да, скъпи Дядо! (Димитър Благоев, бел.ред.)
В България социализмът намери почва!
Каква благодатна почва се оказа тя и как
добре отгледахме маковете, които ти пося!
Те растат сега, покрили цяла България.
Растат в душите ни и обещават нова жътва
в делата на идните поколения.
Рязката смяна на тоталитаризма с демокрацията взе акъла на сума ти народ. И се оказва, че и Гърневски е сред пострадалите. Да се пита човек от какъв зор внезапно взе да настоява, че уж завършил Университет за национално и световно стопанство, като дипломата му е от Икономическия институт "Карл Маркс", и каква е тази негова следдипломна квалификация по "мениджмънт", при положение че до 1990 г. родната соц-икономика не познаваше такова понятие, принципно отричаше че то съществува. Или да се обяснява как след стачката срещу Лукановото правителство скромният тих деловодител в пловдивската държавна полиграфия от раз се издига до Търговски и изпълнителен Директор на издателство "Христо Г. Данов", а впоследствие и кмет на първия по самочувствие град на Балканския полуостров. Ами че да! Времената бяха диви, шеметните кариери – тоже. Стигаше ти да се мъкнеш от площад на площад и да крещиш: "Долу-у-у, вашшшта мама долна!" срещу тези или онези, за да си извоюваш пост при съответна смяна на властта. Демек, да станеш свой край тавата с мръвките.
Шлифовал умението си да обслужва словесно соц-идеологеми, поетът със същата страст пренасочи усилията си към по-новите постановки. Дали от дългогодишния си стаж в печатницата или поради интелектуалния си капацитет, Поетът на всяка власт е пленник на клишета, от които и при най-бегъл прочит одма се разбира кого обслужва. С подобен багаж можеш да станеш шеф на поредната партия с тиренце (ДП-1996), към която до някое си време се числи феноменалният Гърневски, може да оглавиш даже и Координационния съвет на СДС в Пловдив, особено ако седесарите в Пловдив са в плен на тепегьози, които гневно си разговарят чрез заклинания, както беше до 1995 г. Ама па когато – вече като кмет, вместо да търсиш как да осигуриш поне хляб в града, се правиш на жертва по опашките за хляб, лъсва цялата ти безпомощност. Спас обаче компенсира, като обяснява, че заради противния Жан Виденов (1959) кеси повече по трибуните, отколкото седи в кметството. А колчем се завърти из кабинета си на кмет, гледа да отхвърли и малко лична работа, защото по собствените му признания време не му остава за близки, познати. Пенсионираният тъст (баща на жена му Донка) става директор на борд на Консервния комбинат, сестра му – шеф на Института по тютюна, братовчед му – управител на предприятие към Градския транспорт, негов съселянин и авер оглавява ръководното тяло на курорта Пампорово, събрат от самодейния им кръжок по "плетение словес" е в Съвета на директорите на Пловдивския панаир.
И когато местна журналистка написа в централната преса, че и на Седемте тепета им е писнало от подвизите на Гърневски и че градът е заприличал на руина, докато Спас си обзавежда възрожденски кабинета, кметът я закопа, че е работила в тоталитарни издания и е... о, Боже! – от руски произход. Ето как й даде ценен урок по достойнство: "Знаете ли, госпожо, духовното опустошение започва, когато човекът сам си изтръгне съвестта".
Следва
* Продължение от книгата на Дъглас Адамс.
Няма коментари:
Публикуване на коментар