Харесва ми да съм жив. Обичам да спя, да пия кафе, да чета, да слушам музика и да мечтая, да си мисля това или онова и да ми е спокойно и слънчево. Но най си обичам мъгливите дъждовни дни, когато навън е мразовито, а съм си на топло у дома. Повод за гордост ми е, че съм жив, не завися от никого и имам поводи да се кефя на живота, както ми е даден. "Не мечтая пътища леки, а ватенка топла за зимния ден, нека остане навеки построеното тук, от мен!" Бих коленичил не пред Бог, а пред точно този автор, колкото доверчив, наивен, грешен и чешит да е бил в живота си на прост българин. – Аноним (1947)
03 dec. 2000
БЪЛГАРИН ДОКРАЙ*
и лъжат ме тъй, сякаш съм глупак,
по-доверчив от мен тук просто няма,
но бългaрин докрай оставам пак!
Купуват ме и ме продават, само
достатъчно е да им вярвам аз
срамувам cе да изкрещя на глас.
В съгласие у мен живеят двама –
Hаивник, но и Bлюбен, та напук
Тъй милозлив към тариката мазен,
пред грандомана – в смут на колене,
не мога истински да ги намразя
На всякакви небивалици вярвам,
измамник да пожаля съм готов,
на лицемера с грозната му врява
отвръщам с най-смирената любов
Ала каквото и да стане, зная:
щастливец съм роден на този свят
–––
Няма коментари:
Публикуване на коментар