ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (751.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (751.)

И предадох сърцето си, да узная мъдростта, лудостта и безумието. И познах, че и то е гонене на вятър. Защото в много мъдрост има много досада, а кой увеличава знание, увеличава и печал. – Еклисиаст

 28 maj 1994 

ЩАСТИЕТО*

Какво в клонака прави 

невзрачното врабче?

– Чирика и се дави 

с каквото го влече. 

Какво до късно пише

подлец без капка срам?

– Е, ясно, не афиши,

пак донос клепа там. 

Какво безкрайно радва 

любезния хитрец?

– Да го поставят в рамка

и с ангелски венец. 

Шивачът – да ушие

най-скъпия костюм, 

миячът – да измие

прашасалия друм,

мазникът – гръб да кърши,
тъкачът – да тъче...
Щастлив е който върши
каквото го влече.

Да лъже – политикът,

банкерът – да краде,

овци след вълк да тичат

и той да ги яде.

Да ходи бос – глупакът,

а умният – да блей,

когато всички чакат

от него ум да сей.

Смешникът – да разсмива

с разчекнати уста,

Пилат – да си умива

ръцете от кръвта,

да се кълне във вярност –

предателят до гроб,

да му е благодарен –

наивният народ.

Мазникът – гръб да кърши,

тъкачът – да тъче…

Щастлив е който върши

каквото го влече.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 8 oct. 2021

–––

* От ръкописа на сб. "Порто Фино" (Последно пристанище), 1999 г. 

  Бел.м., tisss.