петък, 8 октомври 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (752.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (752.)

И предадох сърцето си, да узная мъдростта, лудостта и безумието. И познах, че и то е гонене на вятър. Защото в много мъдрост има много досада, а кой увеличава знание, увеличава и печал. – Еклисиаст

  7 yan. 1990 

СВОБОДА, СВОБОДА!

По форумите, по площадите
плиска словесна вода.
Дори доносникът реве: 
– Свобода-Свобода!
Зад микрофона –
разперило криле
виждам едно университетско ченге
*.

Боже мой,
какво става
в тази наша държава,
от всеки ъгъл
с нов образ
бившият доносник се появява!

Не разбира колко е скъп
онзи образ на предателя тъп
и слухтящото в мрака лице,
пишещо доноси с потни ръце –
тъй незрим и незабравим,
на всяка престъпна власт необходим!

А над масата
в нашата кухничка бедна
мъждука надеждата наша последна,
И макар тарикатът да ни убеждава,
че за свободата дори живота си дава,
кръвта,
кариерата,
сетните сили,
паричките в банките,
привилегиите мили,
виси като нож над овча глава:
За какво му е власт при това?

Свобода! Свобода! – там скандира тълпата
и не знае, че не се подарява Свободата,
че удушвачът зад фалшиви образи дебне
да съсипе надеждата наша последна,
да я смачка с думи обидни и зли,
да ни се подиграе,
както само той умее,
както само той знае.
**

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited on 8 oct. 2021

___
* Янко Николов Янков (1944), колега, а и състудент от I курс по специалността Българска филология, долу, в мензата на Софийския университет, докато обядвах през пролетта на 1969 г., дойде на масата ми да ме агитира да му дам собственоръчно написано заявление, автобиография, плюс три снимки формат като за паспорт, за да ме направи "информатор на Държавна сигурност" и срещу 80 лв. месечно (колкото през 1969 г. бе заплатата на баща ми – мебелист VII разряд в пловдивския ДИП "Напредък"), да снасям седмично минимум по страничка информация за студенти и преподаватели, които разказвали вицове за Партията и Политбюрото на ЦК на БКП-то на Тодор Живков, по празници да записвам кой от познати и приятели ходи на черква и пали свещи пред иконите, кой се кръсти и целува ръка на попа. И когато му казах, че не мога да пазя тайна и най-вероятно ще се разприказвам където не бива, рече ми: "Ние внимателно сме те огледали и сме те преценили". По онова време бях коректор и стилов редактор на вестник "Софийски университет" (5 хил. екз.). В еуфоричните дни непосредствено след "славния" за БКП и Държавна сигурност Десети ноември 1989 г. същият хубав човек, който дотогава състудентите знаехме като Янко Дунев, разперил крила като американски орел, пред микрофона от стълбището пред Парадния вход на Народното ни събрание агитираше колко полезен за нас – българите, е американският План Ран-Ът, а после основа партия Либерален конгрес, стана й лидер и по няколко родни телевизии като турски сериал въртяха филм за несретния му живот на борец против комунизма, защитник на свободата и правата на човека.

Янко Дунев Янков или Николов, или Вельовски (1944)

  За същия Янко Дунев, се застъпва и ген. Дьо Гол (1890-1970) – легендарният президент на Френската република. На 24 декември 1984 г. Янков е осъден на 12 години затвор при строг режим; през 1985 г. присъдата му е изменена на 6 г. и половина. От разсекретени архиви на българския филиал на КГБ по-късно се узнава, че арестуването, осъждането и специалното му третиране в пандиза са обезпечени чрез оперативни мероприятия с кодовите названия "Гадния", "Дивия", "Злобаря", "Твърдоглавия", "Терорист", "Непокорник", "Дракон".

  Две седмици след ареста му Държавният департамент на САЩ публикува доклад, четен на 6 юни 1984 г. по Радио Свободна Европа, където Янко Янков е посочен като български гражданин, лишен от човешки права, след което организацията Амнести Интернешънъл го обявява за персона под своя закрила. Докато г-н Янко Дунев Николов Янков Вельовски е в  затвора, международни правозащитни организации: "Амнести Интернешънъл" и "Хелзинки Уоч", го обявяват за Политически затворник №1 на репресивния режим в България, както и American Bar Association, Lawyers Committee for Human Rights и редица други национални и международни правозащитни организации, провеждат протестни акции срещу НР България заради задържането на Янко Янков. Радиостанциите Свободна Европа, Гласът на Америка и БиБиСи излъчват дузина предавания за дейността му и третирането му в затвора.

  През март 1989. Вили Бранд (1913-1992), президент на Социалистическия интернационал, изнася пред конгреса на организацията факти за политическата и правозащитна дейност на Янко Янков, както и за специфичната система на репресирането му в българските затвори.

** Вж. в. "Демократическо знаме", бр. 1 от 19 май 1990 г. Текста писах след излъчен на живо по националната ни телевизия репортаж как бившият състудент, който ме агитираше колко хубаво е да стана доносник, агитира този път за Плана Ран-Ът на Щатската администрация за развитието на България и колко хубаво ще е това за цялата ни ошашавена от еуфорията на празнуващите пребоядисани ченгета доверчива нация. Бел.м., tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1665.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1665.)  На всички от моето поколение някогашни момчета, родили се малко преди или след края на Втората све...