И предадох сърцето си, да узная мъдростта, лудостта и безумието. И познах, че и то е гонене на вятър. Защото в много мъдрост има много досада, а кой увеличава знание, увеличава и печал. – Еклисиаст
7 yan. 1990
плиска словесна вода.
Дори доносникът реве:
Зад микрофона –
разперило криле
виждам едно университетско ченге*.
Боже мой,
какво става
в тази наша държава,
от всеки ъгъл
с нов образ
бившият доносник се появява!
Не разбира колко е скъп
онзи образ на предателя тъп
и слухтящото в мрака лице,
пишещо доноси с потни ръце –
тъй незрим и незабравим,
на всяка престъпна власт необходим!
А над масата
в нашата кухничка бедна
мъждука надеждата наша последна,
И макар тарикатът да ни убеждава,
че за свободата дори живота си дава,
кръвта,
кариерата,
сетните сили,
паричките в банките,
привилегиите мили,
виси като нож над овча глава:
За какво му е власт при това?
Свобода! Свобода! – там скандира тълпата
и не знае, че не се подарява Свободата,
че удушвачът зад фалшиви образи дебне
да съсипе надеждата наша последна,
да я смачка с думи обидни и зли,
да ни се подиграе,
както само той умее,
както само той знае.**
За същия Янко Дунев, се застъпва и ген. Дьо Гол (1890-1970) – легендарният президент на Френската република. На 24 декември 1984 г. Янков е осъден на 12 години затвор при строг режим; през 1985 г. присъдата му е изменена на 6 г. и половина. От разсекретени архиви на българския филиал на КГБ по-късно се узнава, че арестуването, осъждането и специалното му третиране в пандиза са обезпечени чрез оперативни мероприятия с кодовите названия "Гадния", "Дивия", "Злобаря", "Твърдоглавия", "Терорист", "Непокорник", "Дракон".
Две седмици
след ареста му Държавният департамент на САЩ публикува доклад, четен
на 6 юни 1984 г. по Радио Свободна Европа, където Янко Янков е посочен като
български гражданин, лишен от човешки права, след което организацията Амнести Интернешънъл го
обявява за персона под своя закрила. Докато г-н Янко Дунев Николов Янков Вельовски е в затвора, международни правозащитни организации: "Амнести Интернешънъл" и "Хелзинки
Уоч", го обявяват за Политически затворник №1 на репресивния режим в България, както и American Bar
Association, Lawyers Committee for Human Rights и редица други национални и
международни правозащитни организации, провеждат протестни акции срещу НР
България заради задържането на Янко Янков. Радиостанциите Свободна
Европа, Гласът на Америка и БиБиСи излъчват дузина предавания за дейността му и
третирането му в затвора.
През март 1989. Вили Бранд (1913-1992), президент на Социалистическия интернационал, изнася
пред конгреса на организацията факти за политическата и правозащитна дейност на
Янко Янков, както и за специфичната система на репресирането му в българските
затвори.
** Вж. в. "Демократическо знаме", бр. 1 от 19 май 1990 г. Текста писах след излъчен на живо по националната ни телевизия репортаж как бившият състудент, който ме агитираше колко хубаво е да стана доносник, агитира този път за Плана Ран-Ът на Щатската администрация за развитието на България и колко хубаво ще е това за цялата ни ошашавена от еуфорията на празнуващите пребоядисани ченгета доверчива нация. Бел.м., tisss.
Няма коментари:
Публикуване на коментар