ПЛОВДИВЧАНИН (747.)
Няма как да спреш жена, която е решила да си тръгне. Те имат изострен усет, когато не ги цениш, и жестоко си отмъщават. – Аноним (1947) 1 noe. 1988
ОТЧАЯНИЯТ АДАМ*
Какво да се прави?
Ах, какво да се прави,
когато без обич
загиваме прави,
когато за нищо и
никаква грешка:
изпусната дума или
по-тежко нещо –
затова че те мамела
твойта любима
и с друг разиграла
любовна комбина,
или си легнал, като "големия мъж",
с апетитното маце в
сочната ръж,
и ето че лъсва
горчивата истина:
дори да се гледате
вече не искате.
Какво да се прави?
Ах, какво да се прави,
когато и нервите
вече не са така здрави!
Тя изръсила нещо
ужасно обидно,
от което естествено
съвсем не е видно,
че си говедо, тип
гаден и долен,
понеже от манджите
й не си бил доволен,
а и кръшкаш по
друга, бълнуваш по трета,
дорде Дулцинея ти
дунка кутрето,
пере ти душата и
кирливите ризи
и в двубои юнашки с
роднините влиза,
и защо ли... За
тебе, о, Боже!
О, Боже! Как може,
Ромео, как може?
Човече, били са и
слънчеви дни –
летяхте в простора,
две влюбени птици,
но ето че друга
съвсем те плени
с влажни целувки и
щръкнали цици.
Животът до вчера
така беше ясен,
така подреден и
така безопасен,
че сега си мърмориш: Защо ли пък не,
пак бих си кръшнал,
заслужава поне!
И градината цъфнала
с белите вишни
печално ти спомня
греховете предишни,
когато бе сякаш не
тук, а в Париж,
запокитил със
страст своя жалък Мъглиж,
до ушите затънал в
свойто щуро въстание,
от което кървят още
нежните рани.
Няма как да спреш жена, която е решила да си тръгне. Те имат изострен усет, когато не ги цениш, и жестоко си отмъщават. – Аноним (1947)
1 noe. 1988
ОТЧАЯНИЯТ АДАМ*
Какво да се прави?
Ах, какво да се прави,
когато без обич загиваме прави,
когато за нищо и никаква грешка:
изпусната дума или по-тежко нещо –
затова че те мамела твойта любима
и с друг разиграла любовна комбина,
или си легнал, като "големия мъж",
с апетитното маце в сочната ръж,
и ето че лъсва горчивата истина:
дори да се гледате вече не искате.
Какво да се прави?
Ах, какво да се прави,
когато и нервите вече не са така здрави!
Тя изръсила нещо ужасно обидно,
от което естествено съвсем не е видно,
че си говедо, тип гаден и долен,
понеже от манджите й не си бил доволен,
а и кръшкаш по друга, бълнуваш по трета,
дорде Дулцинея ти дунка кутрето,
пере ти душата и кирливите ризи
и в двубои юнашки с роднините влиза,
и защо ли... За тебе, о, Боже!
О, Боже! Как може,
Ромео, как може?
Човече, били са и слънчеви дни –
летяхте в простора, две влюбени птици,
но ето че друга съвсем те плени
с влажни целувки и щръкнали цици.
Животът до вчера така беше ясен,
така подреден и така безопасен,
че сега си мърмориш: Защо ли пък не,
пак бих си кръшнал, заслужава поне!
И градината цъфнала
с белите вишни
печално ти спомня греховете предишни,
когато бе сякаш не тук, а в Париж,
запокитил със страст своя жалък Мъглиж,
до ушите затънал в свойто щуро въстание,
от което кървят още нежните рани.
когато без обич загиваме прави,
когато за нищо и никаква грешка:
изпусната дума или по-тежко нещо –
затова че те мамела твойта любима
и с друг разиграла любовна комбина,
или си легнал, като "големия мъж",
с апетитното маце в сочната ръж,
и ето че лъсва горчивата истина:
дори да се гледате вече не искате.
когато и нервите вече не са така здрави!
Тя изръсила нещо ужасно обидно,
от което естествено съвсем не е видно,
че си говедо, тип гаден и долен,
понеже от манджите й не си бил доволен,
а и кръшкаш по друга, бълнуваш по трета,
дорде Дулцинея ти дунка кутрето,
пере ти душата и кирливите ризи
и в двубои юнашки с роднините влиза,
и защо ли... За тебе, о, Боже!
Човече, били са и слънчеви дни –
летяхте в простора, две влюбени птици,
но ето че друга съвсем те плени
с влажни целувки и щръкнали цици.
Животът до вчера така беше ясен,
така подреден и така безопасен,
че сега си мърмориш: Защо ли пък не,
пак бих си кръшнал, заслужава поне!
печално ти спомня греховете предишни,
когато бе сякаш не тук, а в Париж,
запокитил със страст своя жалък Мъглиж,
до ушите затънал в свойто щуро въстание,
от което кървят още нежните рани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар