ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (746.)
Няма как да спреш жена, която е решила да си тръгне. Те имат изострен усет кога не ги цениш достатъчно и си отмъщават. – Аноним (1947)
Няма как да спреш жена, която е решила да си тръгне. Те имат изострен усет кога не ги цениш достатъчно и си отмъщават. – Аноним (1947)
25 noe. 2009
25 noe. 2009
ВИДЕНИЕ ОТ СТАРАТА КРЪЧМА
На таз, която зачервена ми хвърли погледи от свян,
тъй както пиехме засмени, цинизми ръсещи без срам,
И себе си видях увиснал като парцал от стар костюм,ловец един на странни мисли, в които няма капка ум.
Пройдоха жалък и наивен, макар и с остричък език,усетих в миг как си отивам, през устни шибнат със плесник.
Тъй нежен уж й беше жестът в оплесканата механа,че оттогава пия вместо да падна тих на колена.
И бъбря, и от смях до болка
разчекнал съм устата зла;о Боже мой, как може толкоз! По-силна любовта
била...
Стоеше там, покрай вратата. И вече тръгваше навън.У мен се люшнаха житата и всичко беше като сън.
Дъждът във облака усетих. Обля ни мека светлина,в която бяхме куп несретни мъже, мечтаещи жена.
ВИДЕНИЕ ОТ СТАРАТА КРЪЧМА
На таз, която зачервена ми хвърли погледи от свян,
тъй както пиехме засмени, цинизми ръсещи без срам,
И себе си видях увиснал като парцал от стар костюм,
ловец един на странни мисли, в които няма капка ум.
Пройдоха жалък и наивен, макар и с остричък език,
усетих в миг как си отивам, през устни шибнат със плесник.
Тъй нежен уж й беше жестът в оплесканата механа,
че оттогава пия вместо да падна тих на колена.
И бъбря, и от смях до болка
разчекнал съм устата зла;
о Боже мой, как може толкоз! По-силна любовта
била...
Стоеше там, покрай вратата. И вече тръгваше навън.
У мен се люшнаха житата и всичко беше като сън.
Дъждът във облака усетих. Обля ни мека светлина,
в която бяхме куп несретни мъже, мечтаещи жена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар