ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (700.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (700.) 

   Я помню чудное мгновенье:/ Передо мной явилась ты... – А. С. Пушкин (1799-1837)

  3 noe. 2015

РЪМЕШЕ СИТЕН ДЪЖД

Ръмеше ситен дъжд над Пловдив,

отвъд страхотно жежки дни

на грехове, беди, неволи,

когато тя ми се яви.

Излязохме със Гошо Въргов

до Главната* насред града,

кога в ребрата той ме сръга:

– Ела да видиш тук една

позната, на съсед момиче,

продава разни нещица,

пищялки, гащи, лак, покривки,

боклук... хем евтин, за дома.

 

Заврян в подгизналата тента

сред куп сергии под дъжда,

съзрях две блеснали очета

под струи тичаща вода 

 и сетих пърхащи в стомаха

рой пеперуди в летен пек

и онзи смут у сиромаха

пред чаша силно питие.

 

Засмя се, блеснаха очите,

косата й – чух, изсвистя

и после стана много тихо,

и казах си: "Това е Тя,

сънуваната непозната

родената за мен жена,

до кости мокра в суетата

сред Панаира на света".

За всички други щур, нещастен,

а всъщност толкова щастлив, 

за миг макар, видял жената,

с която се усетих жив.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа 

Plovdiv, edited on 21 avg. 2021

–––

* Главната търговска улица в центъра на Пловдив. Бел.м., tisss.