ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (681.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН 

ПЛОВДИВЧАНИН (681.)

 Както отделните нации, тъй и вкупом всички ние – жители на планетата, съставяме едно цяло, един организъм, който крепне или боледува; и когато някой бере душа в другия край на света, ако си внимателен със себе си, и у теб нещо в същия този миг бере душа. – Аноним (1947)

    17 dec. 2000

ВСИЧКО Е ВЕЧЕ ИЗРЕЧЕНО 

Всичко е вече изречено.

Всичко е вече премислено.

Най-страшно – че няма за казване

и нищичко за премисляне. 

Седиш си сам кротко пред масата,

масата с пембяна покривчица,

везана, чиста, колосана,

и никого другиго нямаш тук,

две думи дори да си кажете;

а знаем се: бъбрят сами само лудите,

но ти не си луд, и пиян не си,

даже ужасно си трезвен.

А колко завиждаш на лудите!

А колко те дразнят пияните! 

И какво са пред тази самотност

на всичките мъдри осанките?

И какво са пред това стенание

на всички страдалци сълзите?

Умът ни се храни с илюзии,

с мечти, с отчайващи планове. 

Но днес, тази вечер надвиснала

с това звездно небе, над теб изцъклено,

само студ лъха, просто няма как

сърцето си да залъжеш –

този мъничък съдник решителен

така е настръхнал насрещу ти. 

Всичко е вече изречено.

Всичко е вече премислено.

Оплачи се, и всички ще кажат:

– Не искаме да те слушаме,

нямаш право да се оплакваш.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 3 avg. 2021