ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (680.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН 

ПЛОВДИВЧАНИН (680.)

 Както отделните нации, тъй и вкупом всички ние – жители на планетата, съставяме едно цяло, един организъм, който крепне или боледува; и когато някой бере душа в другия край на света, ако си внимателен със себе си, и у теб нещо в същия този миг бере душа. – Аноним (1947)

    5 jan. 1991

РЪЦЕТЕ ДА СПЛЕТЕМ*

Ръцете да сплетем, да ги изтръгнем
от тиранството на джобовете прашни,

на тез торби със сребърни пари
за черни дни...
Ръцете ловки,
ръцете дръзки
наедно с ръцете нежни,

отпуснати върху меката косица
на детенцето,
ръцете, дето ножа точат, 

дето го забиват,
ръцете – казвам – да обединим
и да изчистим
оборите на Авгий, дето дреме скрита
ръждата на омразата,
ръмжи и хапе от снагата
на народите.

Ръцете – казвам, – не ума.
И не сърцето...
В ръцете ми е цялата надежда.

Че твърде
възгордява се умът.
И се самозабравя,
във пищни замъци обича да лежи.
А на сърцето трудно се разчита,
че конче без юзди е то,
в зеленото поле
след ветровете тича.

Ръце!
Ръце работни, потни длани –
мазолеста повърхност прогорена,
в теб ми е надеждата.
И чувам химна
на хилядите пръсти, свити във юмрук,
и се нарежда най-отпред,
разбира се,
умът. И плаче най-отзад,
естествено, сърцето...
от щастие или от страх,
това не знам.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 3 avg. 2021

–––

* От сб. "Кардиф", самиздат в 300 екз. от 1997 г. Бел.м., tisss.