ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (662.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (662.)

   Съществува идеален свят на лъжата, където всичко е истина. – Станислав Йежи Лец (1909-1966)*

Писмо на Данко от 3 юни 1983 г.:

  Прочетох рецензията на Луко Захариев**. Определено мога да кажа, че не съм съгласен с неговото мнение. Разбира се, че всеки си има лично светоусещане, но не е правилно личното да поставя над обективната истина. Ако Луко Захариев (1945) не е чувал да кряскат часовниците, аз съм чувал***. Но за това, че не е чувал, не мога да го обвиня в житейски бедна духовна биография. 

  И не мога да разбера защо непременно героят на нашето време трябва да бъде едва ли не активен физически борец върху тепиха на земята. Той може да бъде арбитър, съдия, зрител... По-важното е човек да се пребори с мислите и чувствата си, отколкото да запретне ръкави и да започне с лопата да рине тинята на този свят.
 

  Току-що ми поднасят пакетчето с бройки от твоята книга. Прочетох писмото ти и продължавам с него. Стиховете от епохата на революцията са хубави, но стоят някак си чужди в тъканта на книгата. Ако имаш такива още двайсетина, би могъл да подредиш отделна книга. Тогава вече няма да ме смущават.

  Мисля, че нищо не липсва на твоите стихове и на твоята книга. В тях има достатъчно горчив хъс, който Захариев кой знае защо не се е опитал да забележи. И ако човек не остави след себе си товар от грижи в този свят, какво друго може да остави? И дори Омуртаг ни е оставил грижата си да разберем страха му от смъртта и вечността.

  Правилно, Жоро! Няма да се даваме! Ще пишем онова, което е вътре в сърцата ни, а не това, което насила искат да вкарат в тях.

  Мисля една от книгите да оставя в библиотеката на село Гурково, все пак си живял някога тук и хората те помнят.

  При мен нищо ново. От известно време съм в редицата на безработните. Чета, опитвам се да пиша, опитвам се да се влюбвам.

  Оставих ръкопис в "Бакалов", Варна****.

  Пиши ми с повод и без повод.

  Горе главата!

    Село Гурково, 3 юни 1983 година              Йордан Кръчмаров

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 19 uli 2021

____

*Вж.https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2_%D0%99%D0%B5%D0%B6%D0%B8_%D0%9B%D0%B5%D1%86

**... не съумява да покаже собствено виждане за света, собствени открития в духовното битие на човека. (...) Личи липсата на собствена житейска биография, на собствен път към времето и към неговите проблеми. (...) Стиховете на Георги К. Бояджиев страдат най-вече от констативност, от безжизненост. В тях не можем да срещнем активния лирически герой, който иска да преобрази света, който се сражава за доброто не само с другите, но и със себе си. Странна е също липсата на темперамент, на хъс по отношение на живота...

   Из рецензия на Луко Захариев във вестник "Пулс" от 24.V.1983 г.

Луко Захариев (1945-2005)

Вж. https://archives.bnr.bg/luko-zahariev/ След завършване на специалност Българска филология в Софийския университет работи в Радио София, в издателство “Народна младеж”, в.”Пулс”, в.”АБВ”. Главен редактор на в.”Македония”. Основател стопанин е на издателство “Стрелец”, автор на книгите “Литературни бдения” (1975), “В търсене на националното” (1984), “Ранни срещи” (1985), “Български видения” (1988) и пр.

*** 

Часовниците кряскат. Вълнува се прането.

От сънищата ясни изнизва се градчето.

Децата да приготвим за детската градина,

на печката – млекото, и пушек – от комина.

Додето се нахраним, на крак ще поговорим,

а после ще нарамим синчето непокорно...

И то върти очички, замеря с пръст небето.

Подтичват вече всички, ужасно сме заети.

На спирката – с цигара. Умира в пурпур мракът.

Разбитият икарус отгоре пада сякаш.

На крак един, простряло ръцете си нагоре,

градчето литва бяло към делнични простори.

     Първият (ключов) текст в сборника "Сутрин рано", изд. "Хр.Г. Данов", 1983 г.

**** Варненското издателство "Георги Бакалов". Ако се не лъжа, редактор на първите стихосбирки на млади автори беше поетът Петър Алипиев (1930-1999). Бел.м., tisss.