ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (663.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (663.)

  И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го слага под легло, а го слага на светилник, за да видят светлината тези, които влизат. Защото няма нещо тайно, което да не стане явно, нито нещо скрито, което да не се узнае и да не излезе наяве. – Лука 8:16-17

  19 uli 1966

ТРИМОНЦИУМ*  

I.

И ти дотичваше загрижена
за улиците, за дъжда, за вятъра,
за думите, за времето, за вярата –
ефирна, пухкава сред въздуха.
И в голотата ти откривах необятното
и онзи монотонен звук на вечността
през лятото;
под стръмната умора на бедрата ти
бе скрита любовта на хората, погребвани
в двехилядното лято преди ерата,
когато с теб на свой ред сме заченати
от страх и жажда край Марица и могилите,
днес ниски и разровени, пресъхнали,
ненужни стари извори за траките.

II.

Лежахме на върха безпаметни,
Градът под нас клокочеше угаснало,
звездите се въртяха в древни орбити
и старци ни следяха зад прозорците,
обхванати от своите болести,
замислени над нашите слабости,
те гледаха какво си вземаме
и гледаха какво забравяме.

Тогава някъде от дъното
една червена роза се възнасяше
и светеше в нощта на спящите,
красива, но и мъдра като мъката;
Небето я прегръщаше и плачеше
със тъмни влажни сълзи
камъкът.

III.

Не бях те виждал толкоз хубава,
неразбираема и гола като въздуха
в най-кратката луна на лятото,
когато нещо неусетно си отиваше,
когато всичко неусетно си отиваше
и дълго край могилите на траките
Марица и небето се прегръщаха.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 19 uli 2021

Илюстрации:

- Живопис, чудно платно на Макс Ернст**

- Великолепният хилядолетен Пловдив.

____

* От сб. "Сутрин рано" (1983), стр. 45. Като студент в III курс на Софийския университет през 1970 г., уредих си от уличен автомат среща с Атанас Далчев (1904-1978). Прие ме в дома си изящният български поет и мъдрец, на вид обикновен човек. От текста по-горе отбеляза пасажа "под стръмната умора на бедрата ти", та ми цитира от Стефан Маларме (1842-1898) "голото цвете на твоите устни". Открил подобен сексуален подтекст.

** Макс Ернст (1891-1976), немски живописец, график и скулптор, живял във Франция и САЩ, представител на дадаизма и сюрреализма. Бел.м., tisss.Бел.м., tisss.