ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (657.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН 

ПЛОВДИВЧАНИН (657.)

 

  Където и да отида, винаги ме следва едно куче, което се нарича Его! – Фридрих Ницше (1844-1900)

    2 jan. 2017

ЛЕЖИ В ЛЕГЛОТО МИ

Лежи в леглото ми, търкаля се,

мърмори, че непоносим съм бил,

сред моите приятелки представя ме

за кофти тип, що би и майка си убил.

Кафе приготвям, дарове пак нося й;

кафето, манджата ми – буламач били,

готов съм да лакирам даже ноктите,

с които драска ме и много ме боли. 

Цветя й нося с кошница, замеря ме;

парцали, моркови, вино, кюфтета

желала би – говори ми уверено,

и тичам да ги купя. Тъй проклета 

и хубава... ужасно! Боже господи,

защо ме тъй наказа с тази проклетия,

къде сгреших, че сякаш на карфица

съм странна пеперуда от ония

досадници край всяка хубавица? 

Не, няма празници за мен, от щастие

не мога да се отърва, ала опротивях

сам на себе си, но за нещастие

от нея и не виждам по-сладък грях.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 15 uli 2021