ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (550.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (550.) 

  10.09.2010. 

ОПИТВАМ ДА НАДНИКНА ОТВЪД

На моите приятели Кирчо, Митко, Тодор 

Как всичко в този град ти казва: Сбогом-сбогом! 
Помахай му с ръчица детска, бързичко се махай.
Детенцето у теб мечтаеше си някога тъй много,
че от мечтите му все още присвива те стомахът.

Но няма накъде, тук пленник ти завинаги оставаш
на миналото си бедняшко с любов, надежда, болка.

Отивай си! Тъй отминава световната суетна слава, 

и гробищата глъхнат пред настъпващата Пролет.

Отидем ли си, тук сега се раждат вече други хора,

мечтите им са други, сякаш най вълнуват ги парите,

и каквото и сега помежду си да говорим и да спорим,

ще изчезне с нас далече към облаците и звездите.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 15 apr. 2021