ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (533.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (533.)  

  Жената или я обожаваш, или оставяш да си тръгне. – Ерих Мария Ремарк (1898-1970)

  12.12.2012. 

СЕКАПИЛ

Дърво и камък от студ щом вече се пукат, 
и котката при кучето щом нощем ляга да спи – 
спомнят си двамата, че са двама съпрузи, 
и помежду си стават внезапно добри. 

Той на бъбрежа й повече хич не се дразни, 
тя преоткрива го с усет на гъвкава котка 
и в зимните вечери с тръпки и спазми 
любовта им отново навлиза в живота. 

Преметнала гола бедрото си върху него, 
в ухото му духне и той пак я разбира, 
че тя е онази, която небрежно и нежно 
целувал е в старата студентска квартира. 

Януарският вихър пак клоните бръсне 
като ножче за бръснене съвсем затъпяло – 
какво го прихваща, ах! – дали не е късно 
да мачка до болка натежалото тяло? 

Толкова свади, раздели, жестоки обиди, 
женски капризи, дръзки мъжки измени – 
с тояжка, куцукайки, ето я, Зимата иде, 
и го няма изобщо лятното време. 

Ако случайно зърне някой жената 
печална, хубава, още знойна такава, 
ще й запечата с целувки устата 
и ще я люби, както само тя заслужава.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 3 apr. 2021

Илюстрация:

- Ерих Мария Ремарк (1898-1970)*

–––*Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B8%D1%85_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%A0%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA  Най-нежният поет в европейската проза по време на двете световни войни и след това. Бел.м., tisss.