ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (532.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (532.)  

  Не знам нещо по-тъжно от явно хубава някога жена, изгубила илюзиите си, че може още да бъде харесвана и обичана. – Аноним (1947)

  13.01.2020.

ПЛЕТАЧКАТА НА ДЕТСКИ ТЕРЛИЧКИ*

Ах, елате, елате! Предлагам терлички

за хлапенца и даже терлички за всички,

от мен шапки плетени с две ръкавички

за теб, за детето, за всяко момиче.

И аз бях обичана, и аз помня още

по мен колко тичаха, даже как нощем

за мен серенада пред къщи звучеше,

но всичко отмина и сякаш не беше.

Сега малко зъзна и малко съм стара

и как по друг начин пари да изкарам,

наложи се, значи, и аз като всички

просяци градски на клошар да приличам.

До шия увила се в дрехи, в найлони,

край гарата свита, пак глад да ме гони,

ала шапката розова, виж, на косите

дали ми отива!... Нали съм красива?

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 3 apr. 2021

Илюстрация:

- Продавачка на плетива край Централната жп-гара Пловдив.

–––

* Обречени на мизерия възрастни жени, за да допълнят оскъдната пенсия, предлагат изработени от самите тях домашни плетива – шапки, бебешки терлици, шалчета, ръкавици или плетени на една кука миниатюрни покривки за хол. Припичат се на зимното слънце или се гушат на завет в някой ъгъл, а през летните месеци ще ги видите да стоят между пъстрите рекламни витрини по пловдивската Главна търговска улица на града или край входа покрай някой голям магазин. Клети жени, които през целия си живот са работили, изгледали са челяд, ала са изоставени от управниците, ограбени от партийните глутници, често дори от близките си, те не крадат, не хленчат, те не са електорат, на тях властта не им обръща внимание, но те са тъжната част в градския пейзаж на днешния моя роден Пловдив. Бел.м., tisss.