ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (511.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (511.)

    Любовта не е емоция, а самото ти съществуване. – Руми (1207-1273)

  28.11.2007.

АНТИТЕЗИ *

В памет на Франсоа Вийон 

Спокоен като пън, мечтая морски бури;
мърморя малодушно, авантюрист по кръв;
животът ми е сън, ала мечтите – щури;
в обоза уж се гуша, в пердаха влизам пръв.
 
С плесник ли през устата подлец ме зашлеви,
целувам му ръката и шепна: C'est la vie*;
унил, сразен, наплашен, се виждам уважен,
за почести и слава на бога отреден.
 
Добре ли ме приемат, изпадам в силен смут;
световно неизвестен, с това съм най-прочут;
изпаднал в дни на леност, коси ме адски бяс;
рекат ли ми: Студено! – крещя: Горещо! – аз.
 
В калта добре овалян, за себе си съм бог;
глупака ако хваля, към умния съм строг;
изпитвам смут, когато цената ми расте;
които ме ругаят, най-близки са ми те.
 
Рекат ли ми: Ужасен! – знам, нежен ставам с тях;
нещата щом са ясни, изпадам в смут и страх;
сърцето прокърви ли, свирукам окрилен;
остана ли без сили, по-жив не знам от мен!
 
Потръгнат ли нещата, излишен ставам аз;
узреят ли житата, в душата ми е мраз;
щом моето момиче ми каже: Мили мой! –
преставам да обичам и гледам зло, на бой.
 
Внезапно разлютена, най-мила ми е тя –
щом пак ми прави сцени, добре сме в любовта;
разбирам, че не мога да преживея ден
без нежната тревога: тя може ли без мен?!
 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 16 mar. 2021

–––

* Такъв е животът (фр.). Бел.м., tisss.