ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (510.)
Любовта не е емоция, а самото ти съществуване. – Руми (1207-1273)
ДВОРЪТ НА ДЕТСКАТА ГРАДИНА*
Като гледам в пухкавия сняг малките деца
как тичат, като ги гледам как падат,
търкалят се,
изправят се
като въстаници
на барикада
и тичат пак
до колене,
до кръст
в снега...
Като гледам белотата как се сипе,
как се стича
от свечереното небе на тласъци,
подхвърляна от ветровете...
Като гледам,
подпирайки с длан небосвода,
оставайки жив
все пак, –
безкрайно
нежно
страдание ме
обзема.
Вали
над всичко този сняг. Вали,
натрупва и не зеленее
тревата с остри копия,
не пъплят
сълзите на надеждата по мъртвите
есенни листа.
Скоро няма да ни има даже.
Ще отлетим
към небесата, о деца!
И вие вече няма да сте същите.
Крилата
заякват само със усилното летене,
в такава зима...
В такава зима искам да си ида –
с очи във пухкавия сняг,
с очи, които падат
като въстаници на барикада,
възкръсват
и се повтарят в теб,
човечество. Ала
планетата е пухкава от сняг... И там
едно Голямо Черно Куче важно се разхожда.
Уморен,
тъй жаден за почивка
от толкоз преживени дни и тъжни нощи,
от толкоз преживени чужди драми
и приятелски предателства,
просто
нямам право
да умирам. Би било
крайно неприлично...
докато този кръвожаден
мрачен пес
кръжи наоколо, и всъщност,
най-много
кръжи около Детската градина,
о, човечество,
кръжи с огромни огнени очи
и лапи,
и муцуна хищна, окървавена от злост
и от надменност нечовешка, дръзка.
Plovdiv, edited by 16 mar. 2021
––––
* От сб. "Кардиф", Самиздат от 1998 г. в тираж 300 екз. Бел.м., tisss.
Няма коментари:
Публикуване на коментар