ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (445.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (445.)

   02.02.2013

ARS POETICA 

От мъжка глупост здраво окрилен,
макар и хитро да забавям крачка,
не станах по-добър, ни по-смирен;
по-ненаситен виждам се обаче.

На бесовете си подвластен съм,
дори и сврял се в бобена шушулка –
животът се изнизва като сън
от зрелостта към детската ни люлка.

Ти знаеш ли как времето тече
отзад-напред, щом превалим средата,
днес в плен съм на безгрижието, че
едва тепърва сещам същината.

От перушинка на врабче по-лек,
каквато е и твоята присъда –
прощавай, ала просто съм човек
и друг едва ли бих могъл да бъда.

Не съм достоен да те утеша,
че още уча думите да сричат,
но трепне ли заспалата душа,
за мен ще си любимото момиче.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 23 jan. 2021