ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (437.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (437.)

  28.04.1997., прод. ДЯВОЛЪТ Е В ДЕТАЙЛИТЕ (5) 

  Мина й представлението на Re. Излъчваха го и по националната ни телевизия, та го записах на видеото вкъщи. Седим след концерта двамата с нея в кокетно кафене на тиха уличка встрани от големия шумен булевард между Сточна гара и Тунела под Древния Римски амфитеатър. Собственикът вероятно – двайсетинагодишен нахакан момък, прави демонстрации, май за да го забележим, що ли. Мята си тъпите шегички, на висок глас си се хилоти, качи си краката с патъците върху съседната маса (баш по американски). Подхвърля тарикатски реплики с претенция за остроумие към пиянде – то на третата маса от общо четирите, задява се с девойчето зад бара в преустроения за кафене бетонен гараж. Накъсо, след като телевизионната камера около една трета от времето, докато Re. бе на сцената, я следеше, глупакът тук ми изглеждаше приятен колкото конска муха. И си рекох, че българинът е в състояние от нищо с много мерак и усилия да направи нещо хубаво и после да го съсипе и срине. Чудесен ден. Свежо. Въздухът резлив. Носи се аромат откъм дворчетата наоколо, от скоро развилите се люлякови храсти, които надничат срамежливо като момичета. И греещата лъчезарна Re, разтоварила се от напрежението на сцената. И ето, появява се Негово величество г-н Простак, и тогава някак от само себе си започваш да се питаш: аз какво правя тук?

  Бяхме си го харесали кипрото кафененце, но тази подробност развали всичко.

   06.07.1997.

  За сборника "Кардиф"* продавач на сергийка – някогашният й учител по литература, правил аналогии със стила на Вапцаров, а пък местният поет Иван Вълев от Стрелци, село на 40 км. от Пловдив, бивш редактор в местното издателство "Христо Г. Данов", важно-важно се произнесъл пред Re. за текстовете ми: "Е, това е стилът на Кавафис". Сергиджията, след като час развивал философските си възгледи относно съдбата на хубавите жени и щастието, подметнал между другото, че – много странно, но за първи път открил у Re. излъчване на отлична продавачка на мекици. Демек, защо толкова се интересува как възприемат стиховете ми тези двама търговци на книжки. Бясна беше милата ми аристократка с благородническа кръв. По бащина линия се явява баронеса в Австро-Унгарската империя, чичо й Патрик – пианист в нощен виенски бар, в чест на раждането й композирал игрива мелодия.

  Изгълтахме в 40-градусовата жега общо три шишета кока-кола, както се изрази тя: "в унес от това определение за продавачката". За гомнарския бръмбар най-готина ще да е гомнарската бръмбарка, успокоявам я лицемерно, макар двамата с побеснялата Re. да нямаме нищо против продавачките на хот-дог, разбира се. Прав е поетът Вълев, че в сборника ми "Кардиф" има нещичко и от Константинос Кавафис. Ама пак там някой би могъл да открие със същия успех и нещо от Сесар Вальехо, Албер Камю (нищо, че Камю е прозаик и философ), от Маркес, от Жак Превер и Лорка, от Сафо и от всичката ни обща представа за древноелинска лирика, за прокълнатите френски поети Верлен, Маларме, Бодлер, Рембо, и – както твърди колегата доктор на филологическите науки госпожица Венчето (Невена) Ичевска, може би да има и нещо, напомнящо Александър Вутимски; а що не – бих попитал, напомнящо Димитър Бояджиев, Уолт Уитман, Пърси биш Шели, Габриела Мистрал, Емили Дикинсън, и изобщо – цялата световна лирика!

  Пак добре, че въпросният ценител на хубавите женички и изящната поезия не ме е причислил към могъщата плеяда съветски и родни певци за "светлото бъдеще и най-хуманния от всички общества строй". Добре поне, че на жарките филигранни строфи на Венко Марковски – любимеца на цялото вкупом Политбюро на ЦК на БКП, не мяза  "Кардиф"! Ала ровне ли под заглавието "Кардиф", току-виж изскокнали и неколцина от поезията на мрачния Албион... Любимите Чичовци на Вазов с техните предвземки!

   15.07.1997. 

  Библията е създавана по каноните на лириката: с повторения, алегории, смислови обрати, лаконизъм, внушения, озвучени от образи и пейзажи. Например, в Четвърта книга Мойсеева (гл.24, ст.15-16) има такъв пасаж: "И мъж с отворени очи, говори оня, който чува думите Божии и притежава знание от Всевишния, който съзира видението на Всемогъщия; пада, но очите му са отворени".

  Ето пример за чуден поетически обрат в речта, който звучи от Пета книга Мойсеева (гл.27, ст.2-3): "И кога ти преминеш Йордан в земята, която Господ – Бог твой, ти дава, постави си големи камъни и ги измажи с вар; и напиши на тия камъни всички думи на тоя закон, кога преминеш Йордан..." Че то е начало, запев на могъща в пестеливостта си поема за цялата ни смотана цивилизация с велики претенции, а още в юношеския си период на лакомия от невежество и амбицията да бъдеш по-голям, отколкото си! 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 17 uni 2021

Илюстрация:

- Животът е шоу, както пише Шекспир.

- Re. силно ми напомня на Ан Хатауей. 

___
* Сборник, издаден в тираж 300 екз. на мои разноски през пролетта на 1998 г. Бел.м., tisss.