ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (436.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (436.)

Пролет моя, моя бяла пролет,/ още неживяна, непразнувана,/ само в зрачни сънища сънувана... – Никола Й. Вапцаров (1909-1942)

  22.11.2006.

ПЕТЪК ВЕЧЕР, ДЪЖДОВНО

И ще бъде петък... дъждовно,
ще си тръгвам от училище сам
и зад мен ще върви като спомен
твоят образ, едва очертан.

Петък вечер, събота, неделя
виртуален ще съм в Интернет,
мъж обичаен току на предела,
месеци преди кръгло шейсет.

Ще прехвърлям в ума си жените,
от които обичан съм бил,
и една по една ще ги питам
колко мъка съм им причинил.

Ей го моето наказание –
да се връщам сам у дома,
сам да ближа отворена рана
и да знам, че и ти си сама,

че не мога нищо да сторя
в този петъчен вечерен дъжд,
с толкоз улици, къщи и хора –
просто влюбен, отчаян и мъж.

Цял подгизнал от спомени стари,
три дни ще си мисля напук
как седиш зад стъклото, навярно
подпряла брадичка с юмрук.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 16 jan. 2021