ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (432.)
Соломоновата песен на песните. Нека ме целуне с
целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното. Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло;
Затова те обичат девиците. Привлечи
ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се
радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С
право те обичат!*
02.11.2006.
СЪРЦАТА ЛОВУВАТ
Да поиграем двамата на една нова игра!
Току-що я измислих – игра за самотници,
днес, както прибирах се сам под дъжда
и ловко прескачах калта между локвите.
Значи, измислям за теб рокля от кадифе,
такова... копринено, фино, атлазено,
преливащо в кърваво-алено или не –
в портокалово като цигарата ми запалена.
С гол гръб и с презрамчици, с деколте,
дълбоко до пъпа, между гърдите ти спуснато,
така че – оголени, розовите ти рамене, колене
да ме изкушават да те целувам по устните.
Ти пък за мен ще измислиш тъмен костюм –
да речем, нещо в черно, хем траурно, гробищно,
и очите, ама не моите, а с цвят на куршум,
пред дворец ми бял, изваян в стил рококо.
Ще седим пред компютъра: ти – в своя дом,
аз – на сто километра от твоята стаичка;
за час ще забравим своя обрулен живот
и нощта мразовита ще превърнем в романтика.
Ще нагазим с теб във високата гъста трева,
под звезди и слънце, по средата на лятото,
ще ме оставиш много бавно да те съблека
и да разреша с грапави пръсти косата ти.
Ще ни възпеят щурци, ще ни поникнат крила,
ще коленичи пред теб и самият Монт Еверест –
тъй красива, щастлива, обладана от страст,
тъй първична за пръв път и толкоз естествена!
Тъй красива, тъй гола, както самата Любов,
тъй първична за пръв път и толкоз естествена
като магистрална богиня в крайпътния ров
похитена върху купчина вчерашни вестници.
Да поиграем с теб на тази нова игра!
Току-що я измислих, игра за самотници,
днес, както прибирах се сам под дъжда
и ловко прескачах калта между локвите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар