ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (420.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (420.) 

 Миналото живее с нас, докато си го спомняме. Мъртвите са живи, докато ги помним. Бедата не е в религията, а в душата на човека. Тежко на отродника! – Аноним (1947)

10.08.2011. ИЗБАТА НА УЛИЦА "НИШ"

Живеехме в единствената изба
на улица "Ниш" в моя роден град Пловдив,
в квартала на бежанците и бедняците,
на вдовиците и сираците от войните, 

в квартала с хубавото име "Инвалиден",

рай за инвалидите от войните.

Другите живееха в къщи с градинка отпред

и чешма на двора, при баба и дядо,

а ние се завирахме под наем в една изба –

единствената дълбока изба наоколо,

ала приятелите все пак държаха на мен.

Два метра под земята мина ранното ми детство,
когато милите ми мама и тате ме заключваха,
за да отидат да спечелят пари за ядене,
и аз по цял ден си играех с мишленцата
и мечтаех да си имам брат,
който, обаче, така и не се роди
и хазаите ме измъчваха, като блъскаха с точилка
с часове по пода, т.е. по тавана над мен,
над главата ми и аз крещях от обида,
и нямаше как да избягам от избата.
Ала приятелите все пак държаха на мен.

Да те измъчват две млади жени в разцвета си
и майка им Цвета, която те кълне, щом те види,
дъртата Цвета Дърварова хазяйката,
както и да го погледнеш, е кофти, разбира се,
особено когато си нямаш брат,
на когото да се облегнеш,
и няма как да избягаш, защото си заключен.
Ала приятелите все пак държаха на мен.

Светът е прекрасен, когато се измъкваш от избата,
два метра изпод земята когато най-сетне излизаш –
това знаете ли, или не знаете!
Слънце, не бъркай в очите ми, не ме насълзявай,
защото два метра са си два метра все пак –
нали мъртвите ги заравят два метра в земята,
а аз бях само едно самотно хлапе на пет.
Тъй че много добре знам какво говоря,
и въпреки това, приятелите ми държаха на мен.

Да имаш верни приятели е много хубаво,
когато си заключен в избата на улица "Ниш" № 4 –
и момчетата идват на две педи от прозореца ти
да въртят пумпал и да играят на стъклени топчета,
за да не полудееш самичък в тъмната изба
с онези три жени, които здраво блъскат с точилка,
коленичили върху пода на горния етаж –
три весталки, три вещици над главата ти.

Два метра дълбоко в земята, когато си още хлапе,
понякога е неуютно, студено, влажно, самотно
и мимоходом научаваш важни неща за живота,

от които най-важното е, че си беден, но не си сам,
когато въпреки всичко, приятелите държат на теб
и няма как да забравиш избата на улица "Ниш", 

защото всичко, което си, иде от една тъмна изба.

Пловдив – най-древното жизнено селища в Европа

Plovdiv, edited by 7 jan. 2021

–––

* Никога не съм напускал България, никога не бих напуснал България. Моето място е тук и никъде другаде. Когато се махна от този свят, да става каквото ще. Отродниците ще разпилеят българите и тук господарите на света ще заселят други хора, това ми е ясно, още след като ни пренаписаха историята. Бедният помни и деня, когато са му дали даром един ментов бонбон, заможният нищо не помни. Бел.м., tisss.