ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (419.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (419.) 

 Знам, че се лепят мухи на мед,/ знам и кой със тога се намята,/ знам, че злото има свой разцвет, /знам, че чакат круши от върбата...* – Франсоа Вийон (ок.1431-ок.1463) 

  08.05.2019. ОПЪНАХ ТРАНСПАРАНТ ГОЛЯМ

Опънах транспарант голям

върху строящия се блок:

"Любима Ани, тъй съм сам

без твоя чар и ум дълбок!" 

Насрещу нейния балкон

рискувах си живота аз,

придвижвайки се пълзешком

до най-високия перваз. 

"О Ани, в моя тъжен ден

едничко слънце, обич, страст,

ще се омъжиш ли за мен,

че много те обичам аз?"

Уви, дали не ме разбра

или комшиите й зли

на подбив като на ура

коварно взели я, дали? 

С дъжд есемеси ме заля –

"Глупак! Наивен, жалък тип,

не знаех, че си тра-ла-ла,

не аз, а Бог да ти прости". 

Сега свещички паля сам

и попа с леден взор следя,

от мен неверник по-голям

не се е раждал на света.**

Пловдив – най-древното жизнено селища в Европа

Plovdiv, edited by 6 jan. 2021

–––

* БАЛАДА ЗА СМИСЪЛА НА НЕЩАТА

(продължение)

...знам дървото, видя ли смолата,

           знам кое и как да го прахосам,

           знам лентяя и потта пролята —

  всичко знам, но не и аз какво съм.

  Знам на ближен ризите безчет,

  знам и колко расов е абата,

  знам и монахиня с луд късмет,

  знам го господаря по слугата,

  знам ги номерата във играта,

  знам как лудият заглажда косъм,

  знам на много бурета вината —

  всичко знам, но не и аз какво съм.

 

  Знам дръглив катър и кон напет,

  знам какво е пяна на устата,

  знам жените и за мой късмет,

  знам кого го бие днес парата,

  знам наяве и насън нещата,

  знам със ерес как да ви ядосам,

  знам, че Рим е пъпът на земята —

  всичко знам, но не и аз какво съм.

 

  Ваша милост, блъскам си главата,

  знам кое и как виси на косъм,

  знам, че песента ми е изпята —

  всичко знам, но не и аз какво съм.

  Превод от фр.: Васил Сотиров

** ...Дал обет преди години, когато направил жест към приятелката си; тя обаче не само не оценила жеста, ами и изоставила влюбения. За да я омилостиви, той закачил върху фасадата на строежа срещу балкона й огромен афиш "Ани, обичам те, върни се!" Шашнатата Ани, когато осъзнала, че посланието е към нея, крайно разгневена, пратила есемес: "Върви на майната си, всичко свърши". Бел.м., tisss.