ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (409.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (409.)

  Време е миналото да се чете не с възхищение, а с критично око! – Аноним (1947)

    25.12.2009. 

ИЗКУШЕНАТА ВЕДНЪЖ ДУША

Ти обеща й Райските градини,

а в тръните от страст я насади;

сега и просяк нищ оттам да мине,

събужда похот в нейните гърди.

Умът от вино пивко се опива

и тя, вакханка след онази нощ,

е трижди по-коварна и красива,

за всеки похотлив, суетен, лош.

Вълната тъй към огъня се втурва

в безумство женско да го угаси

и в скромното моме се ражда курва,

мъжа обвило с ласки и коси.

Душата не престава да мечтае,

щом похитителят обърне гръб,

че бил жесток и толкова нехаен,

посял у нея пустота и скръб.

Тя докато е жива ще го помни,

ще го примамва звънкият й глас –

изящна амфора или пробита стомна,

узряла за любов, разбита с бяс.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Рlovdiv, edited by 30 dec. 2020