ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (408.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (408.)

  Време е миналото да се чете не с възхищение, а с критично око! – Аноним (1947)

    02.02.2007. 

ЗАПЛЕТЕНИТЕ ВЪЗЛИ

Заплетените възли не разсичай!
И Александър* жалък е, уви,
от гняв че дръзко се увличал
сърцето горделиво да кърви,
 
но вместо, показно извадил меча,
Гордиевия възел да сечеш,
ти болката срещни с усмивка мека,
защото си обикновен човек.
 
Това, уви!... не всеки тук го може;
далеч по-лесен – показният жест,
и ето – ръкопляскат всички ложи
в Театъра на смешната ти чест.
 
Светът почита дръзкия палячо,
а ти си просто тъй обикновен,
за теб да театралничиш, то значи
единствено жест строго забранен.
 
Заплетените възли... Ех, момиче,
мъжът до теб е тъй обикновен,
понесъл участ на нехаен скитник,
 на книгите отдал се в плен.
 
Ехти Театърът, тресе се даже
от ръкопляскания из основи чак,
а зад кулисите – като прокажен,
си истински сред кадифе от мрак.
 
Заплетените възли не разсичай!
Достойнство ли? Не, слабост е това,
да режеш там, където те изпитват
за стойността на гръмките слова.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Рlovdiv, edited by 29 dec. 2020

Илюстрации:

- Александър Велики, юношески период на човечеството. 

  - Пловдив 1964, авторът на текста, когато бе едва на 17 г.  

–––

* С един удар Александър разсече всички нива и всички ядра в тях. Ударът му бе като звук от пляскане с една ръка, ала вълната, която се надигна от Морето, заля цяла Азия. Легенда е, че с един възел, пък бил той и Гордиев, може да се решат всички проблеми... Вж. http://weiqiland.net/essay/gordy.html. Бел.м., tisss.