ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (404.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (404.)  

      Макар черна, ерусалимски щерки, хубава съм като шатри кидарски, 

      като Соломонови завеси... И не гледай, че съм черна – мургава съм, 

      защото слънце ме е опалило... 

      – Соломон, из Песен на песните ми (1011-928 пр.Хр.)

    26.12.2008. 

КОГАТО АДАМ ПОЗНА ЕВА

Дойде, кога разбра, че я желая,

разходи се навред като кралица,

докато в кухнята приготвях чая,

чух в банята водата да се плиска.

Загърната в хавлията ми бяла,

излезе мокра, свежа и красива

и ме загледа, сякаш не видяла

мъж тръпнещ чай горещ да й налива.

Изискан в романтичната си дреха,

оказах се аз мълчалив слушател,

човек – достоен само за утеха,

и както тя реши – невероятен.

Не можех вече мене си да трая,

посегнах плахо да си я погаля

и после май изгубихме му края:

аз нея ли, или тя мен ще сваля.

Какво ли мога повече да кажа,

такива случаи сме чули много,

в леглото ми тя бе като на плажа –

все още мокра, но и много гола.

Жена и мъж понякога се срещат

и най-случайно, в плен на дивна сила,

Нощта прегръщат като плът гореща,

при тях която се е приютила.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Рlovdiv, edited by 26 dec. 2020