ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (403.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (403.)  

 Фалшът, преиграването не е толкова проста работа, както изглежда отстрани; това се удава само на умен клоун, и то след упорит труд пред огледалото! – Аноним (1947)

  16.11.2008. 

ВИДЕНИЕ ОТ СТАРАТА СЕЛСКА КРЪЧМА

На тази, дето зачервена ми хвърли погледи от свян,

тъй както пиехме засмени, цинизми ръсещи без срам,

посред хвалбите пиперливи самодоволни куп мъже,

за миг в очите й свенливи съзрях бесилка и въже

и себе си видях увиснал като палячо в стар костюм

ловец на куп мераци низки, в които няма капка ум,

пройдоха жалък и наивен, макар и с остричък език,

усетих колко ми отива, през устни шибнат със плесник.

Тъй женствен, мил й беше жестът в оплесканата механа,

та се напих аз бързо, вместо да падна в смут на колена,

и бъбрех, и от смях до болка разчекнал зъл устата зла

– ах, Боже мой, как може толкоз! По-силна любовта била.

Стоеше там покрай вратата и вече тръгваше навън,

фучеше бурята и сякаш снегът валеше като в сън.

За пръв път себе си усетих облян от мека светлина

посред компания несретни мъже, бленуващи жена.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Рlovdiv, edited by 25 dec. 2020