ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (400.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (400.)  

 Фалшът, преиграването не е толкова проста работа, както изглежда отстрани; това се удава само на умен клоун, и то след упорит труд пред огледалото! – Аноним (1947)

  04.09.2004. МЕТАЛНИЯТ ПРИВКУС НА ОМЕРЗЕНИЕ

  Плътно обграден от притеснени наплашени българи, безпомощно наблюдаващи как лицемерие и посредственост дърпат лостовете на обществото, играят дяволски танц, унижават ни със срамното си тържество за наша сметка, усещам металния привкус на омерзение. Колкото по-зле, толкова по-ясна е за мисията на свидетелстващия за този погром над човечността.

  Противни лица се оказаха зад свалените маски, "Ламски" ми се струва все по-нужен. Но пред нас е персона, която оспорва важността на понятието Училище. Работата ми е да покажа как в досег с наглостта не сме безсилни, когато сме настойчиви и умни в своето право да изискваме.

  Колега пред колегите ме назова кръгла нула наред с наистина кръглата нула Наси Маркова (1953), лидер на казионния синдикат, която се подмазва откровено, без капка свян на онези над нас. Само след час същият приятел Пеньо Куков (1948) идва да ми съобщи, вече на четири очи: "Извинявай, ама нищо не можеш да промениш с тези твои синдикални действия". Отговорих: Не си извинен; не, няма как, и да искам, не мога да те извиня. Оттогава стои настрана и се поздравяваме учтиво, когато се разминаваме по коридорите. Ще ми мине – знам, но дълго ще кървя, че от приятел повече боли.

  Когато в първия работен ден подир ваканцията се зарадвах на колегата, че е отново при нас като редовен учител и предложих да възстанови членството в учителския ни синдикат, в нашата учителска секция, както сме работили заедно преди, пак заедно да подхванем работата, господинът заради майтапа ли или дявол го знае заради какво... рече: "Аз съм дошъл да разгромя синдикатите. Моята цел е да не виждам тук повече никакви синдикалисти, защото само пречат, нищо добро не вършат". Чуха го десетина и му се зарадваха, приеха казаното за поредна игрива задявка – Майтап бе, Уили, ама онази ти работа си я заври отзад! Неколцина напоследък преценяват дейността ми на синдикален лидер като рушител на хармонията и идилията, онзи тъпак, който разваля творческата атмосфера в училище, страхливец, дето не поема отговорност и пр. Тече процедура по съкращаване на щатове; за мен е успех, че за първи път като че ли тези съкращения се извършват според закона и според неписани човешки правила, когато всеки нарочен за уволнение може да бъде защитаван и да отстоява правото си, както е по закон. Ставам лошия, ама все пак онези отгоре, поне видимо, си променят стила, поне изглеждат добронамерени. Малко постижение ли е след годините на унижение!

  В стихотворение, писано завчера, имам такива редове:

    Ах, да имам у себе си сила такава,

    бих отворил едно училище за всички,
    където натъжените да получават
    всеки ден портокалов смях на звездички.

    Крила пъстри всяко детенце да има
    и значи, в Часа по летене
    да изхвърча учителят през комина
    и да учи класа във движение.

    Да се рее красиво и смело в небето:
    да прави лупинги, да се премята,
    тъй че да им се свива сърцето
    на инспекторите от инспектората.

    Всяка седмица клоунът от цирка
    да ни учи да правим красиво грешки
    и да възкръсваме, след като умираме
    подир някое премеждие тежко.

    Да имаме Час по изчервяване,
    Час по нежност, а защо не и Час по прошка
    и никога, никога да не забравяме,
    че добри могат да бъдат и лошите.

    Ах, да имах у себе си дързост такава,
    бих отворил училище едно за всички,
    където човекът да получава
    портокалов смях на звездички.

  Колегата Диана Манчева – връстница на по-малката от дъщерите ми, на моята Надя, като го прочете, рече, че й се доплакало от това "рошаво стихотворение".

  08.09.2004.

  Аллах върховенство срещу Злото ли е? Все по-жестоки примери имаме на омразата като стил и житейска философия. Северна Осетия, градчето Беслан. При откриването на учебната година там – 1 септември, хиляда и двеста* души немюсюлмани, основно християни: от пеленачета до старци, са блокирани от 32-35 ислямисти, въоръжени до зъби. И след 36-часова драма, оставени без вода и храна в жестоката задуха, започва избиването на децата и възрастните. Училищната сграда била натъпкана с експлозив, скрито внесен преди това с камиони уж като строителен материал при летния ремонт на училището. Взривяват покрива на физкултурния салон, дето буквално натъпкани са около двеста души. Две млади жени от групата на тези бойци на Аллах се смесили с множеството дечица и се самовзривили. Повечето от 320** деца заложници са убити с един куршум в главата или загиват смачкани под развалините на взривения покрив. Изскочилите вън на двора хлапета, обхванати от див страх, пищящи, са разстрелвани хладнокръвно от снайперисти, самообявили се за войници на Аллах, и земята покрай училищната сграда буквално е застлана от труповете на хлапета.

  Три дни преди това два пътнически самолета, излетели от летището "Домодедово" в Москва след половинчасов полет са взривени във въздуха почти едновременно от ислямистки бойци. Два дена след това сред стълпилите се в една от метро-станциите московчани млада мюсюлманка се самовзривява. Над 90 са жертвите от взривените и рухнали в пламъци на земята два самолета, повече от 60 са избити около спирката на метрото, ранените са над 130 или над 160, точния брой осакатени така и не разбрах. И в трите случая няма предявени искания от страна на обявилите се за бойци на Аллах чеченци и арабски командоси, обучени да убиват заради прослава на Исляма. Злото е сторено заради самото Зло, т.е. за да почетат своя върховен Аллах. Така го огласяват ислямистите по няколко ТВ-арабски канала. Ако има прочит това озлобление в Русия през последните няколко седмици, то според мен носи следният смисъл – Треперете, християни! Треперете, неверници! Аллах акбар!***

  Ако тези случай дотук не са епизод от най-странна война, обявена на християнската цивилизация, какво пък друго може да е такава кървава вакханалия! Гори районът на Близкия и Средния Изток: Ирак, Палестина, Афганистан, Пакистан, навсякъде, където огромни маси хора живеят обзети от религиозен екстаз и от откровените призиви към клане на неверници, както недвусмислено препоръчва Свещената им книга. Ето текст от Корана сред десетките заповеди и призиви за вярност:

  "Неверникът е най-лошата сред всичките земни твари в подножието на Аллах"****. И преди това: "Водете битки с тях, докато не победи изцяло вярата на Аллах"*****. И по-после: "Денем и нощем връхлита я възмездието Мое и превръщаме я Ние в пожъната нива, сред която всичко изтръгнато е от корен"******. Видях чисто човешката покруса във фигурата и в лицето на единствено заловения жив ислямски боец и ме изненада колко жал ме връхлетя заради неговата погубена от фанатизъм младост. Беше около 25-годишен мъж, почти хлапак и момък хубавец. У него всичко излъчваше страдание и изненада на лицето му защо вместо да се чувства герой, в този живот му е така зле. Свидетели сочат, че от високите етажи на сградата именно този хубавец до последно стрелял по обезумелите хлапенца, тичащи панически из училищния двор, не можещи от паническия страх да уцелят вярната посока към своите родители, в плътен кордон наобиколили мястото на касапницата – и те обзети от върховен ужас.

  Темата Аллах и Исляма е всъщност повод да разкодираме фанатизма като смъртна заплаха за човечеството – изобщо, през всички досегашни времена и епохи. Тълкуват обаче следствията, не подбудителя, унизителна нечовешка философия на омразата.

  09.09.2004.

  Вчера в четири и половина след обяд се обади Емил да ми каже, че тези дни успял най-после да говори по телефона с Т. Чонов. Чонов бил казал, че в най-близко време книгата ще е готова. Синовете му били причина за забавянето: изненадали съвестния Т. Чонов, като отпътували внезапно към морето. Но ето, вече се върнали... и работата по книгата ми щяла да продължи отново с пълна пара. Започвам да се забавлявам с тази епопея, която на талази - на талази ми се сервира откъм Рогош. Почва дори като мазохизъм почти да ми се нрави металният привкус на омерзението. Боже, пази ме от приятели, от враговете мога и сам да си се пазя! Кой, по какъв повод беше проплакал преди мен? Нищо ново под слънцето! Новото е, че взех да се забавлявам с пируетите на онези отсреща. Тъй, като с микроскоп: съзерцавам и се наслаждавам естетически, ама и перверзно някак: Я, жабешкия мускул да видя; ако го боцна, как ли ще реагира!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Рlovdiv, edited by 24 dec. 2020

Илюстрация:

- Със сестра ми Ели край реката, Пловдив 1970 г.

- Печатар, кмет на Стария Пловдив, любим поет.

___
* Точният брой е 1198.
** Точният брой, който руското МВР съобщава, е 323, засега...
*** Аллах е велик.
**** Корана, сура 8, ает 55.
***** Сура 8, ает 39.
****** Сура 10, ает 24. Бел.м., tisss.