Мен две неща ми стигат на земята, това са любовта и свободата. Живота си бих жертвал за любов, за свобода и любовта да жертвам съм готов. – Шандор Петьофи (1823-1849)
29.09.2010.
КОМЕДИЯ ДЕЛ АРТЕ
Лежи-мижи, пак затвори очите,
дано се върне снощния ти сън
където тя е гневна и сърдита
ала не ти се ходи хич навън!
Не ми върви във зара, и това е,
поне във любовта да ми спори –
а то подминат от жени,
нехаен,
зарязал съм любовните игри.
Жените, ех, и те ли са до време,
а може би съм вече одъртял,
макар на мене хич да не ми дреме,
живея, както Господ ми е дал.
Като лалугер сврял съм се и чакам
все по-нарядко в някой цветен
сън
едни очи да ме фиксират в мрака,
като насън пак влюбен аз да съм.
Опитал от вкуса на женски устни,
посрещам утрото озадачен,
че и чаршафа като женска фуста
увил се е от страст около мен.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Няма коментари:
Публикуване на коментар