вторник, 22 декември 2020 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (398.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (398.)  

   Мен две неща ми стигат на земята, това са любовта и свободата. Живота си бих жертвал за любов, за свобода и любовта да жертвам съм готов. – Шандор Петьофи (1823-1849)

  29.09.2010

КОМЕДИЯ ДЕЛ АРТЕ

Лежи-мижи, пак затвори очите,
дано се върне снощния ти сън
където тя е гневна и сърдита
 ала не ти се ходи хич навън!

Не ми върви във зара, и това е,
поне във любовта да ми спори –
а то подминат от жени, нехаен,
зарязал съм любовните игри.

Жените, ех,
и те ли са до време,
а може би съм вече одъртял,
макар на мене хич да
не ми дреме,
живея, както Господ ми е дал.

Като лалугер сврял съм се и чакам

все по-нарядко в някой цветен сън
едни очи да ме фиксират в мрака,
като
насън пак влюбен аз да съм.

Опитал от вкуса на женски
устни,
посрещам утрото озадачен,
че и чаршафа като женска фуста
увил се е от страст около мен.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Рlovdiv, edited by 22 dec. 2020

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)  Миналото живее, докато го помним. Мъртвите са живи, докато ги помним. Бедата не е в смъртта, а в заб...