ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (368.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (368.) 

    25.11.2006. СПОМНИ СИ, ИРИНИ

 

В чест на Жак Превер и Соня П. 

 Спомни си, Ирини! Валеше дъжд над Брест,

струяха светлини над улицата сива,

часовникът ми бе блокирал точно в шест

и някакъв пиян шофьор тъкмо завива –

зеленият трамвай – таз коледна играчка,

засече лошо форда и някак си го смачка

ей тъй, за миг почти, със нокти на орел.

Със нокти на орел Съдбата в миг се спусна
и двамата със теб седяхме там без чувства,

без дъх, и ето, някой наоколо извиква:

"Къде бе, идиот! Ах, тъпа, проста тиква,

не виждаш ли къде, не знаеш ли кога,

та толкоз идиотски си тръгваш от света!"

 

Спомни си, Ирини! Не беше нито Брест,
ни с тебе сме били, но виждам всичко ясно;

единствено си мисля сега как е опасно,

че някой ден дъждовен ще си отида в шест.

И всичко в твоя свят за миг ще се обърне

със поглед впит назад към миналите дни,

когато сме стояли случайни, безразсъдни,

и дъжд отгоре тъкмо започвал да вали.

 

Душата на шофьора край нас е прелетяла
и някъде отгоре като втрещена крава

сам Господ Бог ни гледал студен, невъзмутим

как в своя тъп живот безцелно се въртим

и миговете тъжно зрънце подир зрънце

изцеждали са стихове от моето сърце.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 04 dec. 2020

___

* Жак Превер (1900-1977)

БАРБАРА

 

Спомни си, Барбара, от сутринта валеше
през този ден над Брест и ти в дъжда вървеше
наквасена, танцуваща,
усмихната, ликуваща.
Спомни си, Барбара, това се случи там,
във Брест, под оня дъжд, на улица Сиам:
за мене непозната, за тебе непознат,
ний срещнахме се двама за миг във този град
и ти ми се усмихна, сияеща, щастливка,
и аз на твойто щастие отвърнах със усмивка
и – Барбара! – в тоз миг
отнейде чу се вик
и ти с лице във капки, тъй млада, лека, свежа,
изтича и се хвърли в ръцете на младежа,
укрил се в един вход. И аз видях отсреща
прегръдката ви нежна, целувката гореща.
Спомни си, Барбара, и моля те, прости,
че без да се познаваме, говоря ти на ти –
макар за миг видени, макар и отдалече,
щом двама се обичат, на ти със тях съм вече…

 

Превод: Валери Петров (1920-2014), бел.м., tisss.