ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (367.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (367.) 

  Не назлобявай срещу Злото, че на Злото точно това му е целта! – tisss (1947)

   01.01.2004. УСПОРЕДНИЯТ НЕВИДИМ СВЯТ

   Снощи, навръх Нова година работих до 23,57. До с.292-299 стигнах. И днес сутринта компютърът взе да се задъхва, взе бавничко да работи и накрая към 16 часа блокира съвсем. Не ще да стартира. Пък се чувствам празнично като човек, на когото току-що са му свалили прангите. Наистина, ръкописът "Ламски" ме притеснява именно затова че усещам – не е случайна книга. Утре ще отнеса кутията с процесора, да рестартират машината и... пак: Форца, Италия! Два дена, кажи-речи, не съм ял. Направих си ястие от праз с яйца и ми е хубаво в момента. Ще си поръчам визитки за фирмата "Гарван", хем луксозни визитки. Тъй де, и аз си имам капризи. На гол тумбак чифте пищови, хе!

  22.01.2004.

  Снощи от "Шоуто на Слави" научавам – издъхнал бил Йордан Радичков (1929-2004). Съобщи го Иван Кулеков, като добави, че "бай Йордан Радичков познавал от двайсет години лично", обяви Радичков за мъдрец, гений на България, който в последните си месеци живял самотен, изоставен от медиите и пр. Добър финал за добър автор, бих казал, не повече. Защо онези хора бъбрят за автора, не за великолепието у неговите герои? Защото героите ги няма. А клетият Кулеков (1951) възприема позите на автора за реалност. Уилям Шекспир ни е безличен като фигура, но героите му... а-ах, героите му! А защо ли уважението към някого тук, у нас, винаги и обикновено се изражда във венцехвалене? Може би наш роден мил израз на комплекс за културна малоценност?!

  27.01.2004.

  Тези дни се спомина Йордан Радичков, който минаваше за мъдрец. От целокупното му творчество ще прелита над вековете може би и фразичка от пиесата "Суматоха", с която цели два часа актьорите в Сатиричния театър, закичени с овча вълна под носа, потури и слама драматично търчаха назад-напред, катереха се по грубо сковано едно чамово скеле, хвърляха се насам-натам по сцената, трополяха, подвикваха, свиркаха като железничари и гръмогласно повтаряха: Мамка му и прасе! Все едно – прасето им така и до края на това лудешко търчане и подвиквания не се отзова на апела им да се появи на сцената, даже ни свински квик, нито свинско грух не чух, докато се чудех кой ме изкуши да вляза в претъпкания до тавана с екзалтирана публика салон на театъра. Май стадният рефлекс ме изкуши.

  Не познавам детайлно творчеството на Йордан Радичков, но мисля, че най-доброто му постижение беше, че сам себе си изкара на сцената на родната култура като образ на човек, вечерял с Господа Бога и – мило подгавряйки се с българина, представяйки го като елементарно магическо животно от древни езически времена. Което не е така! От същия сой артисти, според мен, са и Константин Павлов (1933-2008) с прозаичните си иронични стихове за властта и човека или белетристи от Дончо Цончев (1933-2010) до Кольо Николов (1942), пунтиращи латиноамериканския тип магически реализъм от шейсетте години на ХХ в. в сянката на колумбиеца Габриел Гарсия Маркес (1927-2014) или перуанеца Сесар Вальехо (1892-1938) плюс инфантилния стил проза, представена като поток на мисълта, заимстван от стила на чудесната новела "Спасителят в ръжта" на Джеръм Д. Селинджър (1919-2010). Неумението да гради фабула Йордан Радичков заменяше с размишления за бесовете в съзнанието на простака-българин, но то не са мои представи за българина. Толкоз!

  04.02.2004.

  Да обвиниш някого, когато става дума за човек със съвест, това значи да му решиш проблема. Той очаква това обвинение именно защото ти е причинил болка; не чуе ли от теб нито упрек, ни каквото и да било друго, дали не е притеснен от собственото си чувство за редно и нередно и тръгва да те търси. Необходим си му с обвиненията си, за да може, облекчен, в себе си да въздъхне, че и да отвори уста и да почне да излага като амбулантен търговец на сергия своите "много логични и много важни" аргументи защо точно тъй е постъпил. Ето така ще оправдае грандоманията си, предателството и всичко неприятно, което е натворил срещу себе си.

  Но защо ти са лъжи и оправдания! Това нужно ли ти е? Взри се в личните си дела, и може би ще откриеш нещо парадоксално, оспорващо навика да гледаме у обвинителя единствено враг. Обвинението често е първа стъпка за помирение. Като обвиняваш, отваряш вратите на душата си, все едно казваш: Не желаеш ли да се помирим? Никой не желае да изглежда лош в собствените си очи, но съвестта е упорито зверче: от нея няма къде да се скрием. Затова и не обвинявай, когато имаш пред себе си стойностна личност, на която държиш. Веднъж си го загубил този човек и жалко ще е да приемеш ролята на съвестта му, след като вече се е отдалечил от теб. Дръж се на разстояние, и ако щеш, под око го дръж, но не обвинявай и не го съди; така ще си в съзнанието му човекът с достойнство, докато постепенно образът ти у него съвсем избледнее.

  06.02.2004.

  Книгата "Ламски" започва да ми дотяга напоследък, историйките край нямат, та като лавина се струпаха отгоре ми и се задъхвам да ги следвам, описвайки. Пробирам по-важното уж, а губя усета си за мяра. Най-същественото вече съм го казал и това не са отделните епизоди, а стилът, с който моите простодушни беднички герои преминават през живота. Всички те са еднодневки: днес ги има, ала утре са забравени. Опитах да изразя най-характерното им качество – несломимата им жизненост. Защото си мисля, че това е най-ценното у българина. И оттук извира насмешката им над самите себе си, шегата, налютяващата откровеност за случващото се наоколо. Всъщност, става дума за колективен образ, в който опитвам да впиша моята лична житейска философия: Че каквото и да се случва, важното е, че сме в шоуто, наречено Живот, а животът е дар от Небесата и фактът, че осмисляме по свой – макар наивен, начин нещата си, вече е основание да изискваме внимание към себе си.

  Задочния спор с целулоидната елементарна поп-култура, която тук ни налагат чрез латиноамериканските сапунени сериали и чрез книги, правени на конвейер "а la Хари Потър" или типичния западен сюжет с много екшън, плюс претенции за философски прозрения. Съпротивата на простосмъртния към Всезнаещия герой и Свръх-мъдрец, това е което опитвам да покажа с "Историйките на ученика Ламски".

  Какво е имал Иисус? Информация! Но не от този вид сведения, които се доказват с факти, т.е. post scriptum, а информация от интуитивен характер. Нужно ми е да зная подробностите от миналото, но за онова, което предстои, мен ми е нужно прозрение, канал за информация от успоредно, но невидим за човешките ни сетива от обичаен тип, съществуващ Разум.

  26.02.2004.

  Някой много силно желае да се появи на този свят. Веднъж през ноември 2003 г. му захлопнахме портите под носа, и ей го пак настоява. Ей тъй, подреждаме, планираме, затънали до уши в делничната врява, а успоредният, но невидим свят над главите ни гатанки ни задава; не е важно моето, твоето и нашето мнение, а каквото Той е решил, това става.

  29.02.2004.

  Особен ден, един на четири години. Загинал в самолета заедно с други шест-седем души президентът на Република Македония Борис Трайковски – 47-годишен, както го представят: добър човек, онзи, дето обединил уж македонските българи и албанците в тази част на Българската земя. Въртят песен на македонския диалект: "Ако умирам, недей да ме жалите, на гроба ми се сберете и песен запейте" (по смисъл предадена). Сестра ми най-после се обади да ми говори по телефона: "Батко, какво правиш, кога мога да ти дойда на гости..." Това за мен лично е по-важно от смъртта на Трайковски.

  Пак вчера дойде в гаража Иво, синът на Гошо Въргов, да ми каже, че моят приятел от детските ми години инж. Тодор Ряпов от шест месеца пробвал да се свърже с мен по джиесема и по телефона ми, ала не ме откривал, та рекъл: "Този човек в гаража ли само седи, та не мога да го чуя?"

  То са две от половин дузина подсещания, че не съм бъркал досега и под нозете ми е здрава земя. Усещам, ситуацията в общественото пространство става, или тъй ми се струва, благоприятна за посланията, свързани с появата на "Ламски" на бял свят, като книга за българите. В редактирането, последна редакция, съм около в 420-ата от 480-е страници, които определих като достатъчен обем. Имам седмица или месец до окончателното й приключване като ръкопис за печатане.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 04 dec. 2020