ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (365.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (365.) 

  Не назлобявай срещу Злото, че на Злото точно това му е целта! – tisss (1947)

  13.09.2003. ЗНАЯТ ЧИЯ РЪКА ДА ЦЕЛУВАТ

   "През периода 1944-1950 г. се надигна вълната на революционния терор и насилие*. Разформирован бе основно завареният държавен апарат. Премахната бе монархията. Разгром сполетя опозиционните партии, почна терор в собствените партийни редове, чийто връх е процесът срещу Трайчо Костов от 1949 г. Народът** обаче беше опиянен от обстоятелството, че ще се посегне върху собствеността и имота*** на богатите: 1% от населението, за да живеят добре останалите 99%. Каква велика заблуда! Как скъпо се плати за това, че се посегна и на онази собственост, която имаше трудов характер, която възпитаваше ежедневно и ежечасно предприемачество, инициативност! Мисля, че именно собствеността бе най-страшното откритие на Марксизма, за което платиха данък народите в протежение на повече от век и половина****. Бруталното й отнемане доведе непоправимо тежки последици в материалното производство, личния морал и в обществената психика. Нарушиха се естествените връзки между хората, мярката за "кой е по-способният" изчезна. Хората загубиха опората – цената на своите действия. Вместо резултатите от труда, и то признати при обстановка на конкуренция, при един обективен съдник – пазара, а мярка за личността станаха подлостта, угодничеството и лицемерието, като начини за израстване в кариерата и участие в разпределението.

  България не я отмина драмата на национализацията от 1947 г., на колективизацията на земята от 1950 г. Тодор Живков е активен организатор и изпълнител на тази линия. Той е в първите редици на средната възрастова генерация в партията*****, която беше опора на ръководството в онези години..."

  Из "Вторият етаж" на моя връстник и познат Коцето, рожба на Кичука (Кичук-париж) в другия край на Пловдив. Костадин Чакъров (1947-2017) документира: "Участието ми в ключовия кабинет на нашата политическа система беше един истински исторически шанс"... Бил личен съветник на Т. Живков.

  С.49, от цит.съч.: "За цели десетилетия трайни позиции заема посредствеността на хора, които нямат интелектуални цели и амбиции. Това са години, в които България е кривото огледало на Сталинизма. Нейната социално-политическа панорама отразява трагедията на Руския народ, но й придава и нещо нашенско – лично и дребнаво. Тези години са първоначално натрупване на власт и привилегии чрез служба на властта и време за разчистване на сметки".

  Щрих... Книгата "Вторият етаж" излиза на бял свят като журнален вариант, непълна версия в поредица "Библиотека Пламък", с отг. редактор и приятел от студентските ми години, който се навърташе покрай вестник "Софийски университет" по времето, когато бях коректор и стилов редактор там, 1968-1970 г. Роденият през 1948 г. Николай Стоянов, син на секретар в софийската партийна организация, през 1990 г. е поръчал в Държавната печатница "Георги Димитров" ръкописа на Коцето за печат: набрана и издадена е книгата на К. Чакъров от партийци с определена – според мен, конкретна, тактически обусловена задача в онзи период на вътрешнопартийна за обновяващата се БКП/БСП чисто манипулативна цел. Текстът е написан стилно и с балансиран тон. Носи отчуждение както от социализма, тъй от основата му, марксистката философия. Тодор Живков е представен като личност с качества на умел политически демагог, от една страна, и добродетелен саможивец – от друга, пленник на стремежа си за власт.

  Костадин Чакъров: "В многобройните ми срещи и при работата ми с него****** (1974– 1989 г.) аз от никого не съм чул толкова тежки, категорични оценки за непригодността на нашата система, колкото от Живков".

  Детайл от облика на Георги Джагаров (с.60): "Около 1976 г. в резервата Бели Искър (зад Ихтиман) Тодор Живков бе на лов със своята дружина. Компанията се нареди да гледа новините по телевизията. Информационните блокове течаха, като се стигна до някаква изложба с реч на художника Светлин Русев. Той говори дълго, но не спомена нито Априлската линия, нито името на Тодор Живков. Той (Тодор Живков) се ядоса и започна да ругае тези от интелигенцията, дето си въобразяват много и пр. Услужливо перлата в короната на падишаха поетът Георги Джагаров – тогава той бе заместник-председател на Държавния съвет, допълни: "Правилно, другарю Живков, те трябва да знаят от коя ръка ядат и коя ръка да целуват". След 10 ноември 1989 г., в познатия стил на политическото хамелеонство, същият Г. Джагаров демонстративно захвърли партийния си билет. От негова изповед в пресата разбрахме колко му тежала душната атмосфера около Живков, колко се борил за морала на твореца и личността..."

  25.09.2003.

  Има претенциозни особи, които се опияняват от собствения си глас; дали не съм от тяхната пасмина? Гледам, по-точно: усещам Re. и новият й приятел как се стараят да бъдат уравновесени, налагащи присъствието си, сториха ми се уязвими и болезнено честолюбиви. Всичко около тази двойка силно ме интересува – навява ми образа на крадци-неверници, нахълтали в черква. Заболя ме за тях, че са толкова безпомощни и изнервени пред обстоятелството: първо, че тя се продала, второ, че той си е купил нейната привързаност. Как ли ще протече животът им без любов, жегва ме идиотски въпрос. И се почувствах като монахът от храма, който сутрин бие клепалото, ходейки по двора на някакъв манастир вдън гори тилилейски.

  Като чета книгата "Хора на лъжата" на Морган Скот Пек – роден през 1947 г., т.е. мой връстник, известен на Запад психоаналитик... От прочетеното на с.45 ето моя си идея. Изборът всъщност е криза, ала Моралът не предполага колебание; при избора имаш възможност да се почувстваш достоен или обратното – недостоен човек, независимо каква купчина от оправдания ще струпаш около себе си.

  За да се почувства в силна позиция, Re. дала пари на чистачката да ми купи цигари, като знак на благодарност, че съм изпратил ученици да помогнат да изнесе вещите си от досегашния й кабинет. На нейно място не бих постъпил така. В случая "благодаря" означава "Гледай си работата!" На нейно място бих си тръгнал без обичайни жестове, именно защото са изпразнени от съдържание, та така по-скоро унижават и даващия, и вземащия в един и същи момент. Все пак приех й цигарите и реших, че не ми пука кой как се чувства; моите сметки са чисти.

  Този мой връстник Морган С. Пек леко ме дразни с това натрапничаво вглеждане в механизмите и структурата на Злото. Важен недостатък в размишленията на типичния янки: много му се иска да изглежда почтен, чистичък, благоразположен. И точно тази амбиция ми подсказва обратното. Книгата ми се явява с фанфари и развети флагове на разни благороднически фамилии сякаш. Прочетох най-напред последната, а сетне и първата й глава, и не откривам нещо кой знае колко оригинално. А моят 11-годишен хлапак Ламски от ръкописа "Историйките на ученика Ламски" трябва да се изтърколи на обществената сцена раздърпан, нехаен и усмихнат, даже наивен и глуповат на вид – именно защото не е никак глупав, нито нехаен. Просто "совите не са това, което са", и това е стилът на Сократ, както смятам, че аз го разбирам.

  Хората на науката изглеждат логично посредствени в сравнение с хора, прилагащи интуитивния подход. Интуитивистите са наглед разхвърляни, но човече, внимавай с тях! Защото са жестоки, дори със себе си са жестоки тези редки птици. А аз кой съм? Вероятно – по малко от едните и от другите. Всъщност, да съм г-н Никой ми харесва. Но то не е смирение, а предизвикателство. Умирам си по предизвикателствата, че ми отварят хоризонт, изкушават любопитството ми и духовната ми енергия, доколкото я имам като най-обикновен българин, един от пет милиарда все по-оредяващи българи.

  27.09.2003.

  Присъствието, за което намеква С. М. Пек в главата "За обсебването и екзорсизма" (с.231 горе), съм го усещал като че ли за първи път свит, клекнал към 22,30-23 часа в буренака пред старата къща в Тригорци, Добруджа: блестящи очи, вперени в тила ми от височина 2–2,50 метра и мразовит полъх на животински страх, нахлул неочаквано у мен под спокойното и безразлично, обсипано с едри звезди черно августовско небе. Не със зрението, с усета си видях силует на кадифено тъмен човешки торс, щръкнал в буренака на разстояние 6-7 метра току зад гърба ми. Дали това не е бил Моят ангел, слязъл през онази нощ за малко на Земята?

  Усещал съм да ми се изправят косите по подобен повод и друг път преди това, но е било присъствието не толкова настойчиво вперено в мен. Втория път, ала вече в по-продължителен период от време – около 40 дни подир смъртта на баща ми, откривах това чувство за невидимо присъствие в гаража за жигулата на улица "Янко Сакъзов" срещу черквата "Св. Георги" и долу, в дърводелската работилница на баща ми. Седях по час и повече в обгореното купе на колата със следи от неговата засъхнала кръв в полутъмния гараж, кой знае защо палех свещ в автомобилен тас върху коленете си и пушех цигара след цигара.

  29.09.2003.

  Завчера, в събота, дочетох книгата, издадена от автора С. М. Пек, когато е бил на 46 години, през 1986 г. Ето бележките ми, обобщени върху вътрешната част на корицата най-отзад. Интелект от висок разред, авторът – и то е симпатичното в неговия случай! – греши, като аргументира тезата си за Злото и пр. със следните по-основни фикции, т.е. неистини:

  1. Че смъртта е Зло (с.54); а тя е част от Живота.

  2. Че бягство от Злото спасява от Злото (с.76); само че бягството не спасява, ами ни прави жертва.

  3. Че Злото е монолит (с.87); според мен, Злото има нееднородна структура.

  4. Че изправяйки се срещу Злото, човешкият дух понася загуби и е заплашен докрай да се изразходва (с.209); според мен, обаче, е точно обратното: човек израства в духа именно съпротивявайки се на Злото.

  5. Че е възможен свят, основан само на Любов, в който отсъства деструкцията, като стихия на Злото (с.244); красива, но и безплодна илюзия! С тази илюзия си послужиха първо комунизмът, после неговите производни – фашизмът и нацизмът.

  6. Че личният избор на човека не се влияе от инстинктите (с.285); липса на смирение е такова твърдение.

  Тези слабости са от амбиция авторът да представи съвършена теорията си. А няма съвършени теории. Всички човешки теории са само хипотетични модели на Истината. Инстинктът е винаги жив у човека.

  Книгата е особено ценна именно защото разсъждава по тази тема, а не защото носи кой знае какви прозрения. Откриване на дебати по темата е главното й достойнство. Между другото, в кратко представяне (нотис) на друга книга – "Героят в теб" от Каръл С. Пирсън, откривам т.нар. от автора шест архетипа, с които живеем: Невинен, Сирак, Скитник, Мъченик, Воин, Магьосник. В една или друга степен те може би съществуват у всекиго и определят живота ни.

  Събота подир обяд усетих, че се разболявам. Неделята изкарах в леглото, а вечерта имах силно главоболие. Митко Йовчев от втория етаж ми донесе лекарство aspisal (от рода на аспирина). Пих едно хапче, късно през нощта се изпотих и сутринта отидох на училище. Като че ли ми мина ей тъй, от раз. Последните дни времето тук е разкошно. Началото на есента е, и дърветата постепенно сменят цвета си под едва забележимо отслабващото слънце.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 03 dec. 2020

Илюстрации:

- Костадин Чакъров през последните му години.

- Пловдив 2020 – храмът "Св. Георги" в Мараша. 

___
* Терор (фр. "ужас") е управление с насилие, тъй че К. Чакъров не е точен в словесния си израз.

** Обобщението едва ли е уместно и обслужва тезата за българската завистливост към по-кадърния, по-предприемчивия, за която просташка завистливост говори още Елин Пелин в началото на ХХ век.

*** Плеоназъм (словесно излишество, в случая слабост), понеже "собственост" включва и "имот".

**** След огласяването на Комунистическия манифест през 1848 г. от Карл Маркс (1818-1883).

***** Българската комунистическа партия, приемник на която се явявала (?) БСП.

****** С Тодор Живков. Бел.м., tisss.