ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (321.)Ако можеш да се влюбиш в полета и небето, знаеш къде да дойдеш. Там ще откриеш хора, които са живи, приключения, които са истински... Има едно истинско богатство, и то е общуването между хората...
Антоан дьо Сент Екзюпери (1900-1944), из "Малкият принц"*
10.03.2002. СЪРЦЕТО Е САМОТЕН ЛОВЕЦ
Внезапно бях обхванат от привличането на една жена, която никога до този момент не съм срещал на живо, виждал съм я на телевизионния екран, когато чете вечерните новини, а вчера сутрин я видях в някакво си студио сред други известни от по-преди телевизионни говорители... Пиша това не от 17 часа на 10 март, както съм отбелязал първоначално в бележника си, а на следната утрин: че доста се колебаех, надсмивах се над себе си; реших – ами не е сериозно да изпадам чак в такова умопомрачително настроение на нежност.
11.03.2002.
Пишейки горните редове, сега вече си мисля, че съществуват връзки между мъж и жена, за които логическият подход е неподходящ и неспособен каквото и да било да изясни. Ароматът на любов е като едва доловимото ухание на розовия цвят в стаята. Ала колко плътна и разтърсваща е тръпката – може би точно защото няма абсолютно никаква възможност тази любов да се материализира. Екранният образ ме изкушава едва от вчера в непознати пространства, иде от дълбините на подсъзнанието, от друг живот, когато съм бил в предишни времена някой друг; идеше при мен като спомен. В някакъв вестник преди месец или два бях мернал няколко цветни снимки върху цяла страница на същата жена край новичък велосипед. Отгърнах проспекта на магазините "Метро" там, където е заснет подобен велосипед, и си помечтах да имам същата вещ. Усетих се щастлив заради спомените, когато някога яздех велосипед, заради спомена за ветреца, който свисти тихичко в ушите ми, разпилява косата ми, докато препускам край зелени поляни или из алеите покрай Марица или където и да е другаде в тишина и щастие, огрян от тракийското лятно слънце.
Ето че, докато записвам, образът на жената полека-лека избледня, стопи се от само себе си, но вече знам: тя вече е моя, заселила се е в подсъзнанието ми, очарователно неспокойна, представяща се обаче в строг образ, всъщност така изкушаваща. Не е ли то ангелският вариант на привличането? Тя едва ли знае какво излъчва, но лъчистата й аура ме накара да фосфоресцирам от километри разстояние. Съсредоточавайки се върху физическата й повърхност, откривам уют в себе си – там, където мъжът у мен се прегръща и се целува с нея. Целомъдрената Лаура вероятно така е предизвикала стотиците стихове у влюбения в образа й Франческо Петрарка.
13.03.2002.
Колкото са ти по-плитки корените, по-лесно ти е да мразиш. Дъбът не мрази; мрази копривата. Злобата е безпомощност на духа, недостиг на духовност, бездарие и нещо срамно, което като кървящите язви у прокажения те изолира от света.
25.03.2002.
От няколко дни – седем или осем вече, чета, препрочитам разкази на Хайнрих Бьол; някак печално навлязоха у мен позабравени мелодии от студентските ми години. И си припомням тогавашния разказ "Мелодиите на Дино", писан, когато съм бил двайсет - двайсет и еднагодишен. Та тази сутрин, кой знае защо, измъквам цветния географски атлас на Европа и проследих по картата на Германия откъде е минал героят на Бьол от разказа, дал надслов и на сборника му в българския превод: "Джуджето и куклата". За суетността и за случайните дреболии, които така някак, уж минават между другото, а оказват толкова силно влияние над нас, се говори в този негов разказ за дъждовен ден, когато на пръв поглед като че нищо не се случва. Толкова безсмислен понякога изглежда животът, именно когато е най-изпълнен с послания! Толкова меланхолия ни обгръща, особено когато дните са като днешния тъжни, ветровити, хладни, сънливи!
Снощи се будя на три пъти; първия път когато се събудих, прониза ме като мълния откритието, че тази любов с Re. сам я удуших. "Не си виновна ти, коте! – помислих си. – Аз съм удушвачът. Не успях да простя пренебрежението. Ти стори всичко възможно нещата помежду ни да си останат непроменени, но в своето безразсъдство горях ден подир ден всички мостове между твоето и моето сърце".
Сърцето обича, когото си иска.
О, как с никого не се съобразява!
Ти му казваш: Не бива, грешно е, невъзможно е! –
а то своето си знае.
И всички му казват: Не бива! Не бива!
Поставят му примки, забрани поставят,
и колкото повече Не бива, не бива! –
толкова по-силно то се налага:
тропа с краче, дяволито те гледа
и прави с теб каквото си иска.
Такова безпомощно, а толкоз капризно!
Ще го съсипят, но своето си знае,
ден подир ден тъче своите мрежи
и идва мигът, когато се чудиш:
Щастлив ли съм, или съм нещастен!
Може би без сърце ще живея спокоен,
разумен и трезвен, безобиден и кротък?
Дали без сърце не е по-лесен животът?
02.04.2002.
Мелодиите. Всяко от момичетата през живота ми на мъж звучи в определена, строго индивидуална тоналност и ритъм. Улма, както предпочитах помежду ни да я наричам, беше романтична история от моите двайсет и осем-трийсет години, някак свързана с латиноамериканска песничка, в която се настоява нежно: "О ке те пас!"** Мария, която пожелах за съпруга след развода си и боготворях от четирийсетата си до четирийсет и четвъртата година, си тръгна от мен с отрезвяваща свежест от шлагера на 1990-1991 г. "Вятърът на промяната" на "Скорпиънс". Re. в съзнанието ми звучеше, и още звучи с много мелодия от репертоара на пианиста Ричард Клайдерман от албума "Еspecially for you"***. Ако се не лъжа, това е мелодията "Memory"... или не! То е предпоследната композиция от друг албум ("The very best"), която е пак известен шлагер от онези дни – "Don't Cry For Me Argentina". Да!!! Точно тази е мелодията, която казва всичко, което не бих могъл да й кажа с думи. Защото думите са безпомощни да кажат всичко онова, което човек преживява, и от опит почти знам, че в добре написания текст не толкова изисканите фрази говорят, а тишината между тях, пропуснатите неизречени пасажи от премълчано. За най-силните чувства думите са безполезни, мълчанието там говори.
* Немският пилот, разстрелял невъоръжения едноплощник, двумоторния самолет Р-38 на Екзюпери, който следял движението на нацистките кораби край Марсилия, в интервю след войната споделя, че книгата "Малкият принц" е любимото му четиво, а Екзюпери – любимият му автор.
*** Специално за теб. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар